Понякога в съзнанието ни е мъгливо....

Понякога в съзнанието ни е мъгливо. Понякога преценяваме грешно дадена ситуация и си правим грешни изводи. Според моя скромен "наблюдателски" опит човек често говори и мисли неща, които не идват от сърцето му, а подвластен на някакви бесове, изгубил битката със своите дяволи, той започва да напада и да обижда. Често от устата на такъв човек не излиза неговата истина. Тогава следва да се замислим какво провокира такова поведение, какво се опитва да каже егото в този случай.
Днес за пореден път попаднах на интересен пост в блога на Таня duhovno.blogspot.com относно даването и получаването, и се замислих дали това всъщност не е отговора за агресивно-отбранителното поведение на някои хора в привидно обикновени ситуации. А имено, липсата на любов! О, съвсем не говоря просто за липса, а по-скоро за незаяваване на дадени нужди и желания открито пред близките си, които даряваме с обич и грижа, което незаявяване и премълчаване води до назряване на конфликт. Неподозиран често от останалите въвлечени участници. До кога любовта ще се приема за даденост? Докога ще пропускаме да се грижим за любовта вътре в нас? До кога ще вършим по сто неща едновременно и ще обясняваме, че правим " саможертва"? В името на какво?
Когато си изморен, трябва да спреш. Дори за момент. И да не взимаш решения, когато не си отпочинал. Както казах в предишния пост - " решението е в ума ми" и следователно, ако умът ни е замъглен и въпросното решение няма да ни устрои в последствие. Може да кажем неща, за които да съжаляваме после.
Нужно е да заявяваме открито желанията си, но и да се освободим от очакванията си. Не очаквайте признателност за действията си. Светът е направен така, че енергията никога да не се губи и е възможно да стоите и да чакате благодарност от грешното място. Винаги ще получиш, щом си дал. Дали сега, дали от мен или от някого другиго...не е важно от къде. На света му е все тая! На планината и е все тая! На морето му е все тая!
Първо и най- вече, обаче дайте на себе си! Ха, не говоря да изхарчите парите за памперси на бебето си и да си купите червило! Говоря, първо на себе си да дадете Любовта си. Собствената си любов! Защото, ако не си я дадете, съзнанието ви се замъглява и не можете да дарите любов на друг. Правете всеки ден най-малко по едно нещо само за себе си и така "рестартирайте" ума си за да може по-лесно да продължите нататък. На мен любимите ми "неща" са йога, книга, четене на блог. Понякога искам тишина, понякога искам музика. От време на време попявам или танцувам. Това е! Не е сложно. Любовта никога не е сложна. Тя просто се пуска по течението и отива точно там, където е нужна. А къде е нужна? Навсякъде. Но първо трябва да я пуснем в нас за нас!
Жани Петрова

Коментари