Петльовден, Евтимовден, Сретение Господне

На 20 януари н.с./ 2 февруари с.с. отбелязваме Петльовден. На Петльовден се отдава чест и възхвала на мъжката челяд. Векове наред на този ден момчетата, празнично облечени са били център на вниманието. Знаейки за това, по време на турското робство, еничарите минавали точно на този ден да избират момчета за армията си и според ислямските закони, веднага ги обрязвали. Домовете се огласяли от плач. От която къща вземели момче, турците поставяли кървав знак на вратата. Това бил кръвният данък. На жените в едно село им хрумнало да заколят петлите си и с кръвта да нарисуват същите кръстове по вратите. Така те спасили децата си от ръцете на поробителите. Ето защо този празник на мъжката челяд започва да се нарича Петльовден - защото петлите спасявали децата.
Обредното колене на петли се прави на прага на пътната врата, като се гледа кръвта да пръсне наоколо. С кръвта се прави кръстен знак на вратата, по лицата на момчетата и петларя - обредното лице, което трябва да е юноша. Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Петльовата глава оставят при вратата, а петелът сваряват цял. Заедно с пита се раздава от него на съседите за здраве.
На този ден се чества паметта на Евтимий Велики и на търновския патриарх Евтимий.
Евтимий Велики живял през 4 век. Бил пустинник,който привличал бедуините към християнството. Той се отрекъл от светския живот и заживял в скалите на Ерихонския път. Благочестивият му живот привлякъл много монаси и тук бил създаден Теоктистовия манастир. През 420г. преп. Евтимий със силата на Христовата вяра излекувал сина на шейха на бедуините Аспевет - Теревон,на който половината тяло било изсъхнало. Изумените араби пожелали да се покръстят и приели вярата. Аспевет приел името Петър и станал техен епископ, а с богатството си построил манастири.
Евтимий Търновски (1330 - 1402 г. ) е български църковен деец, богослов, писател и проповедник, създател на търновската книжовна школа.  Той бил последният български патриарх, когато при падането под турско робство Иван Шишман бил поселен в Никопол. Турците погубили цялата търновска аристокрация и публично извели да посекат Патриарха пред стените на Царевец. Авторът на житието му Григорий Цамблак казва, че станало чудо  и когато палачът вдигнал ръка да отсече главата  му - ръката му се вдървила. Турците отменили смъртното му наказание и го заточили в Бачковския манастир. Автор е на множество похвални слова и жития, сред които и житието на св.Петка.
На 2 февруари по н.с. православната църква чества и един от дванайсетте големи празници - Сретение Господне. Евангелието разказва, че на 40 - ия ден след рождението на Исус  Христос,родителите му  го занесли в йерусалимския храм, за да Го представят на Бога - така, както повелявал Мойсеевия закон, според който всяко първородно мъжко чедо се посвещавало на Него.
В храма срещнали стария йерусалимски праведник Симеон, комуто било предсказано, че няма да умре, докато не види Спасителя. Той веднага познал в бебето бъдещия Месия, а на Мария предсказал страданията, които ще претърпи при кръста на сина си. Там била и Анна пророчица,която на 84 години продължавала да служи на Бога и да чака Спасителя.
В църквата се отслужва тържествена вечерна служба. В памет на Сретението, днес на 40 - тия ден от рождението си всеки младенец се внася в храма и се представя на Господа. Този ритуал се нарича въцърковление. В църквата се изпълняват два обреда - един за очистване от грях на майката, а другия - за посвещаване в Бога на детето.

Източник : "Празници и обреди на българина", изд. ИК " ПАРНАС"

Коментари