Пропускане към основното съдържание

Свети Валентин♡


От днес в супермаркета до нас продават едни от най-сладките чаши, кърпи за ръце, салфетки и плюшени мечета със сърца, в тон с предстоящия Св.Валентин. И така вече няколко години, в които трепетно очаквам като вляза в магазина да ме зарадва някое от тези неща. И макар да съм против трупането на "прахосъбирачки" вкъщи, винаги си купувам от чашите , които всяка сутрин ми се усмихват рано рано, докато си правя кафе♡
От блога ми, предполагам сте добили представа, че съм Православна Християнка и сега някои от вас ще започнат " Ама защо ще празнуваме католически празници? Нямаме ли си свои?" или пък " Любовта не е само за ден! Трябва всеки ден да се чества" и т.н. Да ви кажа честно, за мен  Св.Валентин е цветен ден пълен с червени балони във формата на сърца, предизвикващи усмивки. Моят мъж ме обича всеки ден и съм абсолютно съгласна с тезата, че любовта трябва да се показва и доказва ежедневно. И не чакам специален подарък. Но винаги съм държала по някакъв начин празникът да присъства в дома ни - дали чрез бонбони, пиене на кафе в чаши със сърца, украсяване с балони. Както коледните лампички за Коледа.
За мен този ден е едно напомняне, че в живота се случват повече хубави отколкото лоши неща. Светът ни е така устроен. Дуалистично. И се чудя как в сивото ежедневие на българина, вместо да допусне поне един прекрасен ден да му се случи, честващ любовта, той по-скоро ще го прекара в спорене и мрънкане как това не било наш празник. Изказвания от типа " Аз празнувам любовта всеки ден и не ми трябва определена дата да я отбелязвам" на фона на това как се отнася съответния човек с половинката си в ежедневието си без да засвидетелства по никакъв начин тази своя "любов", за мен изглеждат въздушни. Разбира се, има и изключения.Аз показвам всеки миг любовта си към моя мъж и пак чествам Св.Валентин. Защото празникът първо идва в душата, а след това в действията.
Тъжно е как един ден, в който се чества роматичната любов, се е превърнал в обект на спор "трябва ли и не трябва" да се празнува; в обект на огромна комерсиализация и в обект на атаки от страна на хора, твърдящи, че са Православни и не го празнуват, заради това, а всъщност го използват само за оправдание за пред другите, и за пред себе си.И тук, естествено има изключения.
Но така или иначе, няма да споря:) Реших да напиша тази статия, за да споделя с вас въодушевлението си от този ден! Въодушевление, че има поводи за празнуване; че има поводи за отдаване на приповдигнато настроение, когато забравим да сме щастливи; че има дни, които ни напомнят, че сме на тази Земя, за да се радваме!
Много различни мнения открих относно произхода на честването на Деня на Св.Валентин и тъй като не съм католичка, и нямам съответните познания, ще се въздържа от коментари.
А за първия пролетен празник на българите Зарезан, няма как да го забравя и ще има отделен пост за него:)
А и все пак какво по-добро питие на празничната трапеза от хубаво червено вино? Особено, когато празнуваш любовта!
И не забравяйте, любовта окриля! Любовта дава сили и те мотивира да движиш напред! Любовта сътворява само красиви неща!
Честит Ден на Любовта! ♡♡♡♡

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…