Свети Валентин♡


От днес в супермаркета до нас продават едни от най-сладките чаши, кърпи за ръце, салфетки и плюшени мечета със сърца, в тон с предстоящия Св.Валентин. И така вече няколко години, в които трепетно очаквам като вляза в магазина да ме зарадва някое от тези неща. И макар да съм против трупането на "прахосъбирачки" вкъщи, винаги си купувам от чашите , които всяка сутрин ми се усмихват рано рано, докато си правя кафе♡
От блога ми, предполагам сте добили представа, че съм Православна Християнка и сега някои от вас ще започнат " Ама защо ще празнуваме католически празници? Нямаме ли си свои?" или пък " Любовта не е само за ден! Трябва всеки ден да се чества" и т.н. Да ви кажа честно, за мен  Св.Валентин е цветен ден пълен с червени балони във формата на сърца, предизвикващи усмивки. Моят мъж ме обича всеки ден и съм абсолютно съгласна с тезата, че любовта трябва да се показва и доказва ежедневно. И не чакам специален подарък. Но винаги съм държала по някакъв начин празникът да присъства в дома ни - дали чрез бонбони, пиене на кафе в чаши със сърца, украсяване с балони. Както коледните лампички за Коледа.
За мен този ден е едно напомняне, че в живота се случват повече хубави отколкото лоши неща. Светът ни е така устроен. Дуалистично. И се чудя как в сивото ежедневие на българина, вместо да допусне поне един прекрасен ден да му се случи, честващ любовта, той по-скоро ще го прекара в спорене и мрънкане как това не било наш празник. Изказвания от типа " Аз празнувам любовта всеки ден и не ми трябва определена дата да я отбелязвам" на фона на това как се отнася съответния човек с половинката си в ежедневието си без да засвидетелства по никакъв начин тази своя "любов", за мен изглеждат въздушни. Разбира се, има и изключения.Аз показвам всеки миг любовта си към моя мъж и пак чествам Св.Валентин. Защото празникът първо идва в душата, а след това в действията.
Тъжно е как един ден, в който се чества роматичната любов, се е превърнал в обект на спор "трябва ли и не трябва" да се празнува; в обект на огромна комерсиализация и в обект на атаки от страна на хора, твърдящи, че са Православни и не го празнуват, заради това, а всъщност го използват само за оправдание за пред другите, и за пред себе си.И тук, естествено има изключения.
Но така или иначе, няма да споря:) Реших да напиша тази статия, за да споделя с вас въодушевлението си от този ден! Въодушевление, че има поводи за празнуване; че има поводи за отдаване на приповдигнато настроение, когато забравим да сме щастливи; че има дни, които ни напомнят, че сме на тази Земя, за да се радваме!
Много различни мнения открих относно произхода на честването на Деня на Св.Валентин и тъй като не съм католичка, и нямам съответните познания, ще се въздържа от коментари.
А за първия пролетен празник на българите Зарезан, няма как да го забравя и ще има отделен пост за него:)
А и все пак какво по-добро питие на празничната трапеза от хубаво червено вино? Особено, когато празнуваш любовта!
И не забравяйте, любовта окриля! Любовта дава сили и те мотивира да движиш напред! Любовта сътворява само красиви неща!
Честит Ден на Любовта! ♡♡♡♡

Коментари

Публикуване на коментар