Пропускане към основното съдържание

Нова година, Васильовден и Сурваки

На осмия ден от рождението си, при своето обрязване Христос получава своето име Иисус. Тогава, в първия ден на Новата година се чества паметта на Св.Василий Велики. Той бил виден византийкки богослов, философ и писател, живял IV в. Той определя реда на нощните бдения и създава Василиевата Света литургия, която и до ден днешен се изпълнява по десет пъти годишно. Св.Василий я отслужва за последно на 1 януари 379 г. и същата вечер умира.
В народните обичай Васильовден се нарича Сурваки. В нощта срещу празника се слага богата обредна трапеза. Тя е третата кадена вечеря. Приготвят се блажни ястия. Прави се баница с късмети, в която се слага пара и дрянови клонки с пъпки, наречени за здравето, лозята, къщата и т.н.  На трапезата се слагат запазените от първото кадене ( Игнажден) сурово жито, орехи, свещ. Най-възрастния разчупва хляба, завърта три пъти баницата  и я разчупва на толкова парчета колкото са хората вкъщи. Парчето в повече се оставя за Св.Богородица.
Вечерята е разточителна и за основно ястие се прави или пълнено прасенце или пълнена пуйка. Традиционно българско блюдо на Нова година е пачата.
След прибирането на трапезата отново се запазват сурово жито, орехи, недогоряла свещ и пепелта от каденето. Дряновите клончета от късметите се хвърлят в огнището.
Ладуването е празничен новогодишен обред. Това е колективно гадаене за женитба, в което момите са главни участници.
Най-характерния български обичай на Нова година е сурвакането. Дечица обхождат домовете на близки хора и с украсена с пуканки, сушени плодове, дребни парички, кравайчета и разноцветни вълнени конци дрянова пръчка леко потупват по гърба всекиго, започвайки от най-възрастния. Едновременно с това изричат благословия:
" Сурва, сурва година,
Весела година,
Зелен клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо здраво догодина,
Догодина, до амина"
Сурваканите домакини даряват сурвакарчетата с кравайчета, сушени плодове,орехи и дребни подаръци.
На Васильовден посрещат гости и черпят за здраве всички, носещи име Васил, Василка, Веселин, Веселина.
Източник: " Празници и обреди на българина", изд. ИК " Парнас".
Честита Нова Година, мили читатели! Бъдете здрави! Желая ви щастие и сбъднати мечти! А на имениците - Честит имен ден и весел празник!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…