Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Юли, 2014

За да си добре ти, първо трябва да съм добре аз!

За да си добре ти, първо трябва да съм добре аз! Сигурно ви звучи егоистично. Да, ама не е така. Замислете се, например колко често виждате майка да крещи на детето си, защото я е ядосало за на пръв поглед с незначително нещо, като това че е разляло чаша с вода, или че й ходи в краката? Обикновено вариантите за реакция, най-често на ум, са два: казвате си "Тая нормална, ли е? Какво се е разкрещяла?" или "Това дете е много досадно! Как може така да тормози майка си?". Разбира се, можем да си предполагаме до безкрай. Замисля ли, ли сте се, обаче, че жената най-вероятно е под стрес от това, че отглежда сама детето си, не си доспива и я чакат куп задължения вкъщи.... а може би има проблеми със съпруга си или в работата си, може би някой от семейството е болен... Предположения, както казах може да има много, и докато само си гадаем, ние се превръщаме в съдници, което освен че не ни е работа, е и на сляпо и често неотговарящо на действителността. Относно това кой какъв е…

За това как слагаме етикети на всичко и всички

От около седмица си мисля как помежду си постоянно обсъждаме кой какво казал, кой какво направил...и оттам кой какъв е, добър ли е, лош ли е, глупав ли е, умен ли е, беден ли е, богат ли е...и изобщо всичко за всеки, което по принцип "не ни влиза в работата", но " според мен не се прави така; не постъпва правилно; не си гледа децата добре" и т.н. Говорим за хора, които са ни близки и имаме някаква идея за тях и поведението им. Това обсъждане обикновено не е положително. Свикнали сме да се сравняваме по между си, да изтъкваме нечий качества, да изтъкваме нас си колко сме добри...всичко това не действа добре на човешките взаимоотношения. Създава се напрежение и въобще относно сравнението-съм отделила отделна статия в блога. Но когато започнем да категоризираме хора, които реално не познаваме, тогава отровата се разпростира и започва да ни яде, и същата тази отрова я предаваме на човека, с когото правим съответното обсъждане, той на човека, с когото си говори след нас…