Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Май, 2014

За чуждите мисли в нашите глави

В книгата си " Бъди щастлив човек, живей щастливо", Таня Касабова-Христова едно  от нещата, на които обръща внимание, е че често си мислим, че дадени неща са добри за нас, само защото за нашата приятелка са добри; че често взимаме решения под влияние на някой друг, без да сме убедени, че това е "нашето". Няма нищо лошо да искаме съвет или да черпим опит от близките си, но никога не трябва да забравяме, че това е собствения ни живот и никой по-добре от нас не знае какво е щастието, за което копнеем. Книгата много ме вдъхнови. Прочетете я!
Та си мисля как от няколко седмици насам по радиото пускат реклама на накакъв антицелулитен крем и масово жените се юрват да купуват такъв вид козметика с наближаването на лятото, защото "отвън" им се вкарват мисли, че не са достатъчно красиви, имат куп несъвършенства и имат нужда от "подобряване". А дали наистина имат такава нужда? Всички жени имаме целулит. Бебетата се раждат с него! Но комерсиализмът ни залив…

За по детски чистите мечти

Като малка обичах да записвам песни от радиото. " Хитачи"- то постоянно беше заредено с касетка с натиснати копчета "пауза" и " рек".Стоях до късно и записвах любими парчета от различни предавания по радиостанциите. Обаждах се и си поръчвах песни, които исках да запиша. Докато си пишех домашните, също музиката не спираше да се чува от тонколоните. Предпочитах да си стоя вкъщи и да слушам песните си, вместо да съм навън със съучениците си. Спомням си дори, че на една Нова година изчаках да стане полунощ, поздравих се с нашите и се затворих в стаята си-цяла нощ слушах различни предавания, по които се обаждаха хора да се поздравяват и си поръчваха песни. Настроението ми беше страхотно! И не, не бях самотна:) Била съм на 12-13 години тогава...
Понякога канех приятелки вкъщи да слушаме новите ми касетки. А аз слушах всичко! Музиката ме прави до ден днешен щастлива! Дори, когато съм тъжна-има определени парчета, които ми влизат в душата! За всяко състояние на д…

Сравнението-деструктивен похват в отношенията ни

От известно време разсъждавам върху това как в обкръжението ми постоянно се обсъжда кой какво казал,кой какво отношение има към нещо си,кой как гледа децата си, кой какво си мислил, дори! Даааам...и аз се подавам често и дори съм понякога и инициатор на такива коментари, и след това се чувствам недобре. И ми става на гърлото едно такова гадно като след препушване. Но понеже все пак се стремя към положителни промени в същността си, често и успявам да не се подам на "изкушението" и оставам встрани от "интересните" оплаквания към лица, неприсъстващи активно в разговора и ми става добре:) Точно тогава,обаче егото ми залита в друга посока и си мисля колко вредно нещо е сравнението! От училище още започват да ни набиват в главите как ти ще влезеш в университет, ти-не; от теб ще стане човек, от теб- не; появяват се и първите модни различия в облеклото,обувките, а вече и в техниката-кой какво има, а оттам и родителите му с какви финанси разполагат....След това следва униве…