Пропускане към основното съдържание

Вдъхновения

*Понякога имам усещането, че всеки момент ще се случи нещо хубаво...Вероятно в такъв момент човек осъзнава, че е щастлив. В такъв момент, знам, че макар и неосвободена от чужди влияния, съм останала вярна на себе си. Всъщност само, когато усещам нещата по моя си начин, тогава чувствам тази положителна нагласа! Това е...твърде много мнения, твърде много изказвания могат да наместят чужди мисли в умовете ни. Усещанията обаче, са продиктувани винаги от сърцето!
*Аз съм човек, който винаги е празнувал самото очакване, че ще се случи нещо хубаво. Даже си спомням точно какво съм правила ден преди миналата Нова година, ден преди рождения ми ден, ден преди сватбения ми ден, ден преди Великден. Такава съм си! За мен е празник всеки ден, защото така си го създава съзнанието ми.
За мен Коледа започва на първи декември. Всеки ден от тогава до 25-ти си правя по един коледен ритуал-украсявам, готвя нещо типично зимно, правя си коледно капучино, гледам коледни филми, чета коледни книги... Обичам Коледа! Обичам я, защото е Рождество Христово! Обичам я, защото всичко грее! За мен Коледа не е подаръци. За мен Коледа е усещане. Коледа е трепетно очакване!
За мен Коледа е припомняне, че сме на тази Земя, за да създаваме радост!
*Моите мечти отразяват мен самата!
Не следвам чужди идеали и не се прекланям пред чужди божества!
Всичко, за което копнея извира от моето сърце. И никоя лъжа, никоя измама не може да проникне в душата ми!
*Никой не бива да остава без подарък на Коледа! И като казвам подарък нямам предвид безсмислени пластмаси и ламаринки. Имам предвид, че не трабва деца да студуват в зимните вечери навън и да обикалят масите по заведенията, за да продават картички. Всяко дете заслужава дом и любов. А на Коледа най-много си проличава тяхната липса.
Никой не бива да остава без топло яке и здрави обувки през зимата. Защото в нищетата зимата не е приказка, а кошмар.
Никой не бива да се отдалечава от човещината. А ако е много " над нещата", хубаво е да слезе на земята....
*Напоследък ми се случва да залитам. Залитам от време на време по чужди течения, които са примамливи в началото, но в последствие осъзнавам, че не са за мен. И когато се върна към себе си, се чувствам прекрасно. Чувствам се вкъщи, с моите си мисли, моите си книги, моите си филми, моята си музика, моите си истини!
Ако се изгубите, най-верният път е този към себе си. Няма как да объркате пътя, защото само сърцето там води!
*В края на работния ден в понеделник, ви желая спокойствие, в което да чуете мислите и желанията си.
Ако можете, разходете се. Не бързайте, а се полюбувайте на любимите си хора и занимания...
Не забравяйте, че стреса идва от нас самите....
*Понякога се хващам, че заприличвам точно на тези хора, на които най-не искам. Тези, които се оплакват от типа-" Ох, бутна ме! Гледай къде ходиш!"; " Оф, в този ресторант храната е ужасна!"; " Много бях зле! Имах хрема цяла седмица! Щях да умра!"...и т.н.
Истината за жалост е, че човекът не те е бутнал нарочно и ти си груб с него; много хора нямат никаква храна и някой някъде наистина умира....
Животът е да му се радваме. Трябва да внимаваме в приказките си. Да говорим красиви неща. Да мечтаем.
Защото докато някой наистина страда за нещо важно, а ние се оплакваме, че кафето ни е изстинало...светът няма да стане по-добър. От нас зависи.
Мир в душите, светлина в умовете и любов в сърцата!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…