Вдъхновения

*Понякога имам усещането, че всеки момент ще се случи нещо хубаво...Вероятно в такъв момент човек осъзнава, че е щастлив. В такъв момент, знам, че макар и неосвободена от чужди влияния, съм останала вярна на себе си. Всъщност само, когато усещам нещата по моя си начин, тогава чувствам тази положителна нагласа! Това е...твърде много мнения, твърде много изказвания могат да наместят чужди мисли в умовете ни. Усещанията обаче, са продиктувани винаги от сърцето!
*Аз съм човек, който винаги е празнувал самото очакване, че ще се случи нещо хубаво. Даже си спомням точно какво съм правила ден преди миналата Нова година, ден преди рождения ми ден, ден преди сватбения ми ден, ден преди Великден. Такава съм си! За мен е празник всеки ден, защото така си го създава съзнанието ми.
За мен Коледа започва на първи декември. Всеки ден от тогава до 25-ти си правя по един коледен ритуал-украсявам, готвя нещо типично зимно, правя си коледно капучино, гледам коледни филми, чета коледни книги... Обичам Коледа! Обичам я, защото е Рождество Христово! Обичам я, защото всичко грее! За мен Коледа не е подаръци. За мен Коледа е усещане. Коледа е трепетно очакване!
За мен Коледа е припомняне, че сме на тази Земя, за да създаваме радост!
*Моите мечти отразяват мен самата!
Не следвам чужди идеали и не се прекланям пред чужди божества!
Всичко, за което копнея извира от моето сърце. И никоя лъжа, никоя измама не може да проникне в душата ми!
*Никой не бива да остава без подарък на Коледа! И като казвам подарък нямам предвид безсмислени пластмаси и ламаринки. Имам предвид, че не трабва деца да студуват в зимните вечери навън и да обикалят масите по заведенията, за да продават картички. Всяко дете заслужава дом и любов. А на Коледа най-много си проличава тяхната липса.
Никой не бива да остава без топло яке и здрави обувки през зимата. Защото в нищетата зимата не е приказка, а кошмар.
Никой не бива да се отдалечава от човещината. А ако е много " над нещата", хубаво е да слезе на земята....
*Напоследък ми се случва да залитам. Залитам от време на време по чужди течения, които са примамливи в началото, но в последствие осъзнавам, че не са за мен. И когато се върна към себе си, се чувствам прекрасно. Чувствам се вкъщи, с моите си мисли, моите си книги, моите си филми, моята си музика, моите си истини!
Ако се изгубите, най-верният път е този към себе си. Няма как да объркате пътя, защото само сърцето там води!
*В края на работния ден в понеделник, ви желая спокойствие, в което да чуете мислите и желанията си.
Ако можете, разходете се. Не бързайте, а се полюбувайте на любимите си хора и занимания...
Не забравяйте, че стреса идва от нас самите....
*Понякога се хващам, че заприличвам точно на тези хора, на които най-не искам. Тези, които се оплакват от типа-" Ох, бутна ме! Гледай къде ходиш!"; " Оф, в този ресторант храната е ужасна!"; " Много бях зле! Имах хрема цяла седмица! Щях да умра!"...и т.н.
Истината за жалост е, че човекът не те е бутнал нарочно и ти си груб с него; много хора нямат никаква храна и някой някъде наистина умира....
Животът е да му се радваме. Трябва да внимаваме в приказките си. Да говорим красиви неща. Да мечтаем.
Защото докато някой наистина страда за нещо важно, а ние се оплакваме, че кафето ни е изстинало...светът няма да стане по-добър. От нас зависи.
Мир в душите, светлина в умовете и любов в сърцата!

Коментари