Пропускане към основното съдържание

За позитивното мислене

Аз съм позитивно мислещ човек и винаги съм вярвала, че именно това ме кара да вървя нагоре. Не, не летя в облаците! И не, не обичам всички! Старая се да не си общувам с хора, които не харесвам, а с тези, които все пак се налага, търся доброто в тях и се "хващам" за него. Казват ми, че съм усмихната и излъчвам светлина, и на мен ми харесва да съм такава. За силата на мисълта, която притежаваме, съм се убедила практически, но при условие, че желанието, към което е насочена извира от сърцето ти и силно вярваш, че Господ е с теб. За материални придобивки не се моля. За мен е грешно. Вярвам, че имаш това, което си привлякъл. Разбира се, трябва да се работи. И никога да не крадеш. Под каквато и да била форма. Защото след това, Животът ще краде от теб. Карма го наречете, ако искате...
Наскоро четох едно интервю с псилога Д-р Пламен Димитров, в което се говори, че позитивното мислене замъглява реалната преценка на хората и ги невротизира. Линка към интервюто, ето тук: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1703032
В текста става дума за това как положителното мислене се е превърнало в бизнес, в машина за пари. Как спираш да мислиш критично, а напротив-цели се чрез нереални идеали да насочваш мисълта си селективно, което често пъти може да е грешно. Така хора, подаващи се лесно на влияние, биват манипулирани, а оттам говорим вече за манипулиране чрез средствата за масова комуникация, такова от политически формации и на работното място. Човекът завършва интервюто си с това, че е нужно всеки да намери златната среда като се доверява на вътрешните си усещания и не трябва да изпада в крайности.
Напълно съгласна съм с него.
Под съответния текст, обаче прочетох повече обвинителни коментари по негов адрес. И се ядосах. Отново се убедих, че човек не обича да мисли. Същите тези хора, които си купуват книги, които ги "учат" как да разсъждават "в правилната посока" и че са различни, са се вкарали в една матрица, от която не искат да излязат и за тях е по-полезно някой друг да решава вместо тях. Говорят за някакви учители,чиито идеи трябва да следват. Разбира се, получаваш "тайните" на щастливия живот срещу съответното заплащане. По повод на съответните измислени гурута, съм написала отделен пост
За Христианския свят, Учителят е само един и се е родил преди 2014 години, чийто рожден ден скоро ще честваме. Той пари не е взимал, за да ни научи, но някак си вече не е модерно да се обръщаме към него. Друго си е, някой да напише стотина цитата от Библията под формата на отделни утвърждения и да ги пласира по десет долара всяко.
Макар че сега някак си "по-позитивно" е да се ползват източни религии и философии за цитиране и в същото време да се обяснява как не трябва да се изповядва никоя религия, освен тази на любовта!!!! Уау! Любов ли бе да го опишеш! Може би на платената любов!?
Е,сега ще кажете, че не съм позитивна! Напротив - всеки ден намирам красотата на живота, за което ме вдъхновява моето семейство. Намирам щастието в  децата, в усмивките, в книгите, в музиката, в разходките, в разговорите с любими хора, в готвенето, във вкусната храна,в подреждането на дома, в работата, в почивката, в себепознаването, в облаците, в морето, в планината, в цветята, в животните, в града....Намирам щастието в Любовта! Тази, която е в нас и около нас в различни проявления. За мен това е моята "тайна" на позитивното мислене.
Усмивката е незаменима част от ежедневното ми общуване със света, защото не ми харесва да виждам намръщени лица. Смятам също, че не е правилно да си прехвърляш лошото настроение върху другите.
Смятам, обаче и че не бива да се автофиксираш към даден тертип на мислене, бил той и позитивен. Може да изгубиш способността си да преценяваш реално ситуацията, в която се намираш. Едно е да отидеш на изпит без да си чел въобще и да си повтаряш като мантра, че ще минеш изпита ( макар че студентската история познава и такива случаи;), съвсем друго е да си подготвен поне наполовина и да вярваш, че ще успееш.
Аз имам много мечти, но имам и реални очаквания. Вярвам, че щом има желание, има и начин.
Не си повтарям, че няма невъзможни неща, защото има накои физически обусловености.
Но вярвам, наистина вярвам, че щастието го държим в ръцете си!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…