За позитивното мислене

Аз съм позитивно мислещ човек и винаги съм вярвала, че именно това ме кара да вървя нагоре. Не, не летя в облаците! И не, не обичам всички! Старая се да не си общувам с хора, които не харесвам, а с тези, които все пак се налага, търся доброто в тях и се "хващам" за него. Казват ми, че съм усмихната и излъчвам светлина, и на мен ми харесва да съм такава. За силата на мисълта, която притежаваме, съм се убедила практически, но при условие, че желанието, към което е насочена извира от сърцето ти и силно вярваш, че Господ е с теб. За материални придобивки не се моля. За мен е грешно. Вярвам, че имаш това, което си привлякъл. Разбира се, трябва да се работи. И никога да не крадеш. Под каквато и да била форма. Защото след това, Животът ще краде от теб. Карма го наречете, ако искате...
Наскоро четох едно интервю с псилога Д-р Пламен Димитров, в което се говори, че позитивното мислене замъглява реалната преценка на хората и ги невротизира. Линка към интервюто, ето тук: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1703032
В текста става дума за това как положителното мислене се е превърнало в бизнес, в машина за пари. Как спираш да мислиш критично, а напротив-цели се чрез нереални идеали да насочваш мисълта си селективно, което често пъти може да е грешно. Така хора, подаващи се лесно на влияние, биват манипулирани, а оттам говорим вече за манипулиране чрез средствата за масова комуникация, такова от политически формации и на работното място. Човекът завършва интервюто си с това, че е нужно всеки да намери златната среда като се доверява на вътрешните си усещания и не трябва да изпада в крайности.
Напълно съгласна съм с него.
Под съответния текст, обаче прочетох повече обвинителни коментари по негов адрес. И се ядосах. Отново се убедих, че човек не обича да мисли. Същите тези хора, които си купуват книги, които ги "учат" как да разсъждават "в правилната посока" и че са различни, са се вкарали в една матрица, от която не искат да излязат и за тях е по-полезно някой друг да решава вместо тях. Говорят за някакви учители,чиито идеи трябва да следват. Разбира се, получаваш "тайните" на щастливия живот срещу съответното заплащане. По повод на съответните измислени гурута, съм написала отделен пост
За Христианския свят, Учителят е само един и се е родил преди 2014 години, чийто рожден ден скоро ще честваме. Той пари не е взимал, за да ни научи, но някак си вече не е модерно да се обръщаме към него. Друго си е, някой да напише стотина цитата от Библията под формата на отделни утвърждения и да ги пласира по десет долара всяко.
Макар че сега някак си "по-позитивно" е да се ползват източни религии и философии за цитиране и в същото време да се обяснява как не трябва да се изповядва никоя религия, освен тази на любовта!!!! Уау! Любов ли бе да го опишеш! Може би на платената любов!?
Е,сега ще кажете, че не съм позитивна! Напротив - всеки ден намирам красотата на живота, за което ме вдъхновява моето семейство. Намирам щастието в  децата, в усмивките, в книгите, в музиката, в разходките, в разговорите с любими хора, в готвенето, във вкусната храна,в подреждането на дома, в работата, в почивката, в себепознаването, в облаците, в морето, в планината, в цветята, в животните, в града....Намирам щастието в Любовта! Тази, която е в нас и около нас в различни проявления. За мен това е моята "тайна" на позитивното мислене.
Усмивката е незаменима част от ежедневното ми общуване със света, защото не ми харесва да виждам намръщени лица. Смятам също, че не е правилно да си прехвърляш лошото настроение върху другите.
Смятам, обаче и че не бива да се автофиксираш към даден тертип на мислене, бил той и позитивен. Може да изгубиш способността си да преценяваш реално ситуацията, в която се намираш. Едно е да отидеш на изпит без да си чел въобще и да си повтаряш като мантра, че ще минеш изпита ( макар че студентската история познава и такива случаи;), съвсем друго е да си подготвен поне наполовина и да вярваш, че ще успееш.
Аз имам много мечти, но имам и реални очаквания. Вярвам, че щом има желание, има и начин.
Не си повтарям, че няма невъзможни неща, защото има накои физически обусловености.
Но вярвам, наистина вярвам, че щастието го държим в ръцете си!

Коментари