Пропускане към основното съдържание

Какво се случва с хората?

Всеки има своята истина! По темата бях писала в друг пост, но явно много ми занимава съзнанието и дава поле за разсмисъл...
Представете си следното: дълго време не ви се обажда приятел, с когото се имате за близки. Мислите си "Явно е, че не се интересува от мен! Има си живот и си го гледа...", или "Ужас! Нещо лошо му се е случило!". Ако изключим това, че нещо лошо му се е случило и човекът е жив и здрав, остава първия вариант. Да, наистина! Човекът си има живот и си го гледа! Но това не означава непременно, че не се интересува от вас. Всеки има своята гледна точка, своите истини, своите задължения, своите проблеми, своите радости, своя си живот. И да, освен за семейството ви, най-често света не се върти около вас! И ако не вдигнете телефона или не отидете при съответния приятел да го потърсите, вие изпадате в същата позиция на "незаинтересования".
Следваща ситуация: болен сте и се чувате с майка си. Не и казвате, обаче за състоянието си и водите тема в друга посока. Звучите що годе ведро и понеже тя няма "радар" за усещанията ви от разстояние, въпреки майчината и любов, се разбирате тя да не идва при вас, защото вече се е уговорила, например с брат ви. Затваряте телефона и душата ви се пълни с гняв, че тя е "предпочела" да иде при брат ви, вместо да дойде да ви сготви една топла супа, например. Но понеже за последното само сте се надявали, без да сте изразили гласно желанията си пред нея, ситуацията се е развила точно както е трябвало. Замисляли ли, сте защо някои хора не споделят най-елементарни неща като очакванията си към вас самите. Не казвам, че човек трябва да споделя всичко. Казвам, че някои хора необщувайки помежду си, създават проблеми в отношенията си. И оттук отношенията между хората започват да се градят на предположенията.Предполагаме кой какво е казал за нас, кой какво си мисли за нас или за дадена ситуация, вкарваме хората в някакви измислени от нас сюжети, за да може съзнанието ни да си нагоди своята истина....
Третото споразумение на Толтеките е "Не прави предположения". Важно е да се осъзнае, защото правейки предположения ние започваме да вярваме в това, че те са действителност. Разбира се, може и да са...но докато не питаме човека как стоят наистина нещата, няма как да сме сигурни.
Та, какво се случва с живота на хората? Общувайте, питайте! Който иска ще ви отговори...който не иска, пак си е в правото.
Скоро се наложи да остана в болница за няколко дни. Там имаше един човек, който обясняваше че не трябва да се пие кафе, че не дава на детето си да гледа анимационни филми, че си е изхвърлил телевизора и компютъра. С моята съквартирантка по легло веднага се "надушихме", че сме яхнали една и съща метла и започнахме да обсъждаме, че човекът е луд, че не е за тоя свят и т.н. По принцип смятам, че жените сме по-склонни към предположения и клюкарстване, от където сътворяваме какви ли не ситуации в главите си и можем да разсъждаваме с часове над тях. Понякога ме заболява главата само от моите си глупости, които си измислям:)
Та по повод този човек-нито аз,  нито приятелката ми не отидохме да попитаме защо той вижда света по този начин. Хората сме различни. И в това е красотата!
И да, има безброй ситуации в живота на хората, и ако искаме да сме част от някои от тях, не трябва да предполагаме, а да питаме!
Макар и да е далеч по- интересно като те питат "Как е еди кой си?" и ти не си наясно, вместо " Не знам" и да се приключи темата, ти да кажеш "Ами, не съм го виждал/а отдавна, но предполагам, че е заминал да работи в Лондон, оженил се е за онази повлекана и сигурно има вече две деца, които като им знам майката, сигурно не са особено възпитани и образовани...";-);-);-)
А какво се случва наистина с хората, за които говорим? Самите те идея си нямат за живота, който сме им организирали:)
Божана Петрова

Коментари

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…