Какво се случва с хората?

Всеки има своята истина! По темата бях писала в друг пост, но явно много ми занимава съзнанието и дава поле за разсмисъл...
Представете си следното: дълго време не ви се обажда приятел, с когото се имате за близки. Мислите си "Явно е, че не се интересува от мен! Има си живот и си го гледа...", или "Ужас! Нещо лошо му се е случило!". Ако изключим това, че нещо лошо му се е случило и човекът е жив и здрав, остава първия вариант. Да, наистина! Човекът си има живот и си го гледа! Но това не означава непременно, че не се интересува от вас. Всеки има своята гледна точка, своите истини, своите задължения, своите проблеми, своите радости, своя си живот. И да, освен за семейството ви, най-често света не се върти около вас! И ако не вдигнете телефона или не отидете при съответния приятел да го потърсите, вие изпадате в същата позиция на "незаинтересования".
Следваща ситуация: болен сте и се чувате с майка си. Не и казвате, обаче за състоянието си и водите тема в друга посока. Звучите що годе ведро и понеже тя няма "радар" за усещанията ви от разстояние, въпреки майчината и любов, се разбирате тя да не идва при вас, защото вече се е уговорила, например с брат ви. Затваряте телефона и душата ви се пълни с гняв, че тя е "предпочела" да иде при брат ви, вместо да дойде да ви сготви една топла супа, например. Но понеже за последното само сте се надявали, без да сте изразили гласно желанията си пред нея, ситуацията се е развила точно както е трябвало. Замисляли ли, сте защо някои хора не споделят най-елементарни неща като очакванията си към вас самите. Не казвам, че човек трябва да споделя всичко. Казвам, че някои хора необщувайки помежду си, създават проблеми в отношенията си. И оттук отношенията между хората започват да се градят на предположенията.Предполагаме кой какво е казал за нас, кой какво си мисли за нас или за дадена ситуация, вкарваме хората в някакви измислени от нас сюжети, за да може съзнанието ни да си нагоди своята истина....
Третото споразумение на Толтеките е "Не прави предположения". Важно е да се осъзнае, защото правейки предположения ние започваме да вярваме в това, че те са действителност. Разбира се, може и да са...но докато не питаме човека как стоят наистина нещата, няма как да сме сигурни.
Та, какво се случва с живота на хората? Общувайте, питайте! Който иска ще ви отговори...който не иска, пак си е в правото.
Скоро се наложи да остана в болница за няколко дни. Там имаше един човек, който обясняваше че не трябва да се пие кафе, че не дава на детето си да гледа анимационни филми, че си е изхвърлил телевизора и компютъра. С моята съквартирантка по легло веднага се "надушихме", че сме яхнали една и съща метла и започнахме да обсъждаме, че човекът е луд, че не е за тоя свят и т.н. По принцип смятам, че жените сме по-склонни към предположения и клюкарстване, от където сътворяваме какви ли не ситуации в главите си и можем да разсъждаваме с часове над тях. Понякога ме заболява главата само от моите си глупости, които си измислям:)
Та по повод този човек-нито аз,  нито приятелката ми не отидохме да попитаме защо той вижда света по този начин. Хората сме различни. И в това е красотата!
И да, има безброй ситуации в живота на хората, и ако искаме да сме част от някои от тях, не трябва да предполагаме, а да питаме!
Макар и да е далеч по- интересно като те питат "Как е еди кой си?" и ти не си наясно, вместо " Не знам" и да се приключи темата, ти да кажеш "Ами, не съм го виждал/а отдавна, но предполагам, че е заминал да работи в Лондон, оженил се е за онази повлекана и сигурно има вече две деца, които като им знам майката, сигурно не са особено възпитани и образовани...";-);-);-)
А какво се случва наистина с хората, за които говорим? Самите те идея си нямат за живота, който сме им организирали:)
Божана Петрова

Коментари