Пропускане към основното съдържание

За да си добре ти, първо трябва да съм добре аз!

За да си добре ти, първо трябва да съм добре аз! Сигурно ви звучи егоистично. Да, ама не е така. Замислете се, например колко често виждате майка да крещи на детето си, защото я е ядосало за на пръв поглед с незначително нещо, като това че е разляло чаша с вода, или че й ходи в краката? Обикновено вариантите за реакция, най-често на ум, са два: казвате си "Тая нормална, ли е? Какво се е разкрещяла?" или "Това дете е много досадно! Как може така да тормози майка си?". Разбира се, можем да си предполагаме до безкрай. Замисля ли, ли сте се, обаче, че жената най-вероятно е под стрес от това, че отглежда сама детето си, не си доспива и я чакат куп задължения вкъщи.... а може би има проблеми със съпруга си или в работата си, може би някой от семейството е болен... Предположения, както казах може да има много, и докато само си гадаем, ние се превръщаме в съдници, което освен че не ни е работа, е и на сляпо и често неотговарящо на действителността. Относно това кой какъв е, съм го засегнала в друга тема в блога, а имено-че всеки си е сам в своята истина. Тук става въпрос за следното. Да приемем, че жената наистина е недоспала. Цяла нощ е утешавала малкото си дете, на което му растат първите зъбки. На сутринта е трябвало да стане рано, да се приготви за работа, а детето за ясла. Още от началото на деня вкъщи обстановката е била изнервена-детето не е искало да става, тя се е ядосала, в суматохата се скарва и с мъжа си, и така й тръгва деня накриво. След изморителния ден в работата, си прибира детето от ясла, и докато пазарува за вечеря, то постоянно й се мотае в краката, взима от рафтовете в магазина различни неща, и когато се приберат разсипва въпросната чаша с вода. Майката се развиква. Вероятно се кара и със съпруга си. И всичко си има причина. Ако жената беше имала пълноценен сън, ако беше имала помощ при успокояването на детето, може би нещата щяха да изглеждат по друг начин. Ако същата е една отпочинала жена, тя ще е много по-спокойна и съответно по-любяща майка. Ако тя се чувства добре, детето й ще се чувства също добре.
Ако жената се чувства красива, обичана и ценена, то тя ще бъде и такава като съпруга и мъжа й ще бъде също доволен.
Всичко се върти и в природата всичко се стреми към баланс. Как майката ще предаде любовта си към детето, ако в нея се таи напрежение. Как мъжът ще остане верен на жена си, ако в него се таи недоволство от това, че постоянно бива нападан от нея, че или не печели достатъчно или работи прекалено много.
Нужна е подкрепа! Нужна е взаимственост! И това постоянно натякване, постоянно съобразяване с другите... Аз знам за себе си, че не мога да направя доволни всички мои близки, колкото и да ги обичам. Знам обаче, и че ако аз се чувствам добре, има голяма вероятност и те да се чувстват така в мое присъствие. Това, разбира се важи и за тях спрямо мен. Без да се чувстваме гузни, е нужно да полагаме грижи за това да сме добре. Защото така ще сме по-добри и към околните.
Да се чувствам аз добре, не означава само да съм се наспала, нахранила и била на разкрасителни процедури. Означава и да не си общувам с неприятни за мен хора. Старая се да ги избягвам, а когато това е невъзможно-да не приемам лично тяхното поведение. Винаги да отсявам кое е мое и кое не.
Всеки има своя истина за нещата и всеки може да допринася дори и малко за себе си и своя комфорт. Да си пълноценен и обичан от самия себе си.
Всяка сутрин аз се гледам в огледалото и се усмихвам. Радвам се, че съм в това тяло и с тази душа. Правя всичко, което е нужно семейството ми да се чувства добре. Задължително, обаче си отделям време за моите си ежедневни зареждащи ритуали. Вярвам, че всеки  има такива ритуали. Негови си. Какво обичате да правите, когато не ходите на работа и не сте с децата? Да, тези прелестни създания зареждат с много енергия, нуждаят се само от вашата любов. Но за да можете да им я дадете и приемете тази енергия, трябва първо да се погрижите за енергията, която е във вас. Да я изчистите. Понякога се налага дори да "изпразните" ума си преди да презаредите. Вие какво правите само за себе си?
И не е задължително да си родител, за да се нуждаете от презарждане. Всеки човек се нуждае от енергия. Първоначално си я набавяме от въздух, вода, храна, сън. Но има и още - пълноценната почивка, която за всеки е различна. Например, четене на приятни книги,чаша кафе или чай, изпит в релаксираща среда, посрещане изгрева на брега на морето, разходка сред природата, спорт, медитация,йога, поход в планината, гледане на любим филм, ходене по магазини, разкрасителни и отпускащи процедури...твоите си моменти
 При мен най-на почит са книгите, кафето, морето,йогата и плуването. При вас какво е?
Когато приспим ума, ние се абстрахираме и от нашия вечен "спътник" - егото. Тогава най-благотворно можем да се насладим на медитацията, която най-много отговаря на нас самите. А медитацията може да е всичко, което ни кара да се чувстваме спокойни, в мир със себе си и света и отпочинали. За това ви дадох и тези прости примери. И така, за да са добре околните, първо следва да съм добре аз...
Божана

Коментари

Популярни публикации от този блог

Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…

Чудни зеленчуково-гъбени кюфтенца

Уникални! Мнооооого вкусни и лесни!
За 10 -на кюфтенца са ви нужни:
- 2 големи картофа;
- 2 големи моркова;
- 2 шепи гъби. ИЗползвах шиитаке. Много ми харесват и в момента се продават на добра цена в Лидл.
- 4 разбити яйца;
- 3 супени лъжици царевично брашно;
- сол на вкус;
- олио за намазване.

Настъргвате картофите, морковите и гъбите на ренде или в кухненски робот. Отцеждате от водата. Добавяте яйцата, брашното и овкусявате. Разбърквате добре. Застелете с хартия за печене тавичка. Намаслете с олио. Оформете кюфтенца и печете в предварително загрята фурна на 180 °, до зачервяване.

Любима рецепта♡♡♡
Жани