За това как слагаме етикети на всичко и всички

От около седмица си мисля как помежду си постоянно обсъждаме кой какво казал, кой какво направил...и оттам кой какъв е, добър ли е, лош ли е, глупав ли е, умен ли е, беден ли е, богат ли е...и изобщо всичко за всеки, което по принцип "не ни влиза в работата", но " според мен не се прави така; не постъпва правилно; не си гледа децата добре" и т.н. Говорим за хора, които са ни близки и имаме някаква идея за тях и поведението им. Това обсъждане обикновено не е положително. Свикнали сме да се сравняваме по между си, да изтъкваме нечий качества, да изтъкваме нас си колко сме добри...всичко това не действа добре на човешките взаимоотношения. Създава се напрежение и въобще относно сравнението-съм отделила отделна статия в блога. Но когато започнем да категоризираме хора, които реално не познаваме, тогава отровата се разпростира и започва да ни яде, и същата тази отрова я предаваме на човека, с когото правим съответното обсъждане, той на човека, с когото си говори след нас и т.н. Клюката набира скорост с ефекта на домино и всеки "знае" все повече неща за всеки. Слагаме етикети на трети лица, последните нямащи си и идея в повечето случаи за присъдените им качества. Казваме " тя е странна, защото прави нещата по еди какъв си начин" , а си нямаме никаква представа за това какъв човек всъщност е тя. Постоянно етикетизираме хора, които не познаваме на базата на някакви предположения, които са удобни за нашата си истина. "Не прави предположения!" - едно от Споразуменията на Толтеките.  Всеки има своята истина в главата си. Всеки вижда и усеща света по свой си начин.
Съвсем скоро, в рамките на десетина минути, двама непознати според мен ( пак предположение:) човека ми казаха, че съм нахална и се предреждам в магазин, и че лъжа с цел да открадна билет и да се возя в метрото! Бях дала обет към себе си от повече от две седмици да не изпитвам гняв и негативни чувства, и го спазвах, до момента, в който позволих на абсолютно непознати за мен хора да ме категоризират по такъв начин, при положение, че нито съм се предреждала, нито съм се опитвала да мина гратис във влака. Със самите истории няма да ви занимавам. Споделям ви, че ме заля една горчива вълна на недоволство спрямо това, че хора, които не ме познават въобще ми сложиха етикети. Като се замисля...за това и не обичах да ходя на училище. Прекалено много души с прекалено много предположения!
Оставям се на усета си и признавам пред себе си, че не познавам повечето хора. А всъщност, кое ми дава правото да казвам, че познавам останалите? Може би имам някаква идея, но мога ли да влизам в главите им;мога ли да чета мислите им...Не. Всеки е такъв, какъвто е. И никой не бива да съди другия. Всички вярваме в своята си истина. Аз избирам да съм заобиколена от хора, с които намираме общи неща за споделяне и правене. Никой не ме принуждава да общувам с никого, който не е на моята вълна. Аз избирам! Всеки избира! И сега, докато четете имате избор дали да продължавате да следите моя блог, или не. Истината е, че всички правим избори за това как да възприемаме света около нас и щом казваме, че някой е например " нахален лъжец", то ние сме избрали да възприемаме човека като " нахален лъжец". Възможно и да сме прави. Но замислете се-колко пъти сме преценявали правилно нещата.
И не става въпрос само за категоризиране на хората. Постоянно се оглеждаме за марки и етикети по вещите. Казваме, че нещо е добро само, защото е написано определено име върху него. Не винаги зад името стои това, което очакваме. Казваме " това е евтино, боклук е"- може и така да е, но може и да не е. И така, както за вещите, така и за отношенията ни с хората- ежедневно правим своите избори-да се опитаме да опознаем някого или да му сложим клеймото предварително и то само заради някакво си предположение....
Жани

Коментари