Пропускане към основното съдържание

За щастието, което държим в ръцете си...

В началото живеех в голям град, после в малък...в момента отново живея в големия град..за по-нататък ли, Бог знае...С ръка на сърцето обаче мога да кажа, че хората в малкия град знаят как да живеят много по-пълноценно и здравословно. И не говоря за спорт и храна, като казвам здравословно. Говоря за по-ниски нива на стрес в следствие на ежедневен разход на енергия за "времеяди" като дълги и безсмислени застоявания в задръствания, от които следват недоспивания, поради по-ранното ставане; сготвена набързо вечеря, защото си се прибрал капнал от умора и бързаш да се наядеш и да си легнеш, без да се наслаждаваш на храната си, без да се наслаждаваш на почивката си, защото вечно бързаш; от това следва и претупване на родителството, защото нямаш време да поговориш с децата си за това как те се чувстват, от какво се вълнуват, какви са им страховете...толкова бързаш, че се сърдиш, когато близките ти те заговорят и не се интересуваш дали наистина са добре, а по-скоро провеждаш формални разговори с тях. Започваш да мислиш само за пари.Пари, пари, пари! Само сметки, ипотеки, извлечения по кредитни карти...Хм, и всичко това за какво? За да  живееш в големия град! Живот ли бе, да го опишеш! Дано не се е обидил някой!
Разбира се, че има и изключения! Разбира се, че и в малкия град имат сметки за плащане и проблеми за решаване! Но е много по-различно. Защото там имаш време да спреш и да чуеш мислите и истинските си желания. Забелязала съм, че и хората се  забавляват по много по-откровен и разпускащ начин в малкия град. В големия по-се внимава да не се изложим, нали ниво трябва да държим! И пак вместо да се веселим, на масата пак се говори за пари и за това кой колко изкарва.Вместо да пуснем светлината да струи от нас, ние се затваряме и не допускаме хората да разберат душите ни.
Истината е, че щастието си го държим в ръцете и зависи изцяло от нашите избори, които правим сега, които ще вземем в бъдеще и които сме взели в миналото си. Дали живееш в голям или малък град, в България или извън нея-за всеки е различно и всеки човек го правят щастлив различни неща. Има едно нещо...не, две са, които обединяват щастието на всички ни- Здравето и Любовта. Всички искаме да сме здрави и всички се нуждаем от любов. И ми става тъжно, когато от прекомерен стрес хората започват да се разболяват, започват да се карат по между си, и често и да озлобяват. Става ми тъжно, когато хора, имащи семейства и дом, дори хора с малки деца, които имат любов и не я пускат в сърцата си, казват, че се чувстват нещастни. Познавам хора, които ако не ги повишат в службата, за тях няма нищо друго значение...дори безценните усмивки на децата им, дори безценните моменти с тях! Днес е Първи юни-Международен ден на детето, и не веднъж станах свидетел на това как майки крещят на децата си. Един от случаите особено ме впечатли- майка викаше на детето си, защото не искало да се разхожда!!!
Опитвам се да не съдя, а да обърна внимание на това, че често забравяме кои сме. А именно-ние сме човеци и нищо човешко не ни е чуждо. Жалкото е, че май изкарваме повече негативното от човешката ни същност, вместо да струим Любов! Кажете честно-колко пъти на ден казвате на близките си, че ги обичате; колко пъти погледнахте небето, хоризонта, планината, дърветата, слънчевите лъчи, прокрадващи се между листата?.... Колко пъти погледнахте в огледалото и си казахте, че сте красиви, вместо да си търсите недостатъци? А благодарихте ли, че имате дом, семейство и храна на масата? Благодарихте ли за въздуха, който дишате; за това, че имате крака, ръце, очи....
Това е-веднъж осъзнали, че имате тези неща, вие ще имате всичко. Веднъж осъзнали това-държите щастието в ръцете си!
Поспрете за миг. Огледайте се. Всичко е по-красиво, нали? И ароматът на люляк и рози е тоооолкова приятен! А облаците са толкова красиви и всичките с различна форма. И ароматът на сутрешното кафе....тишината на утринта, разговор с приятел, усмивка, блокче шоколад...:)
Изпращам ви най-добрите си мисли, читатели и не забравяйте, че щастието го държим в ръцете си! Грижете се за него и го обичайте!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…