За щастието, което държим в ръцете си...

В началото живеех в голям град, после в малък...в момента отново живея в големия град..за по-нататък ли, Бог знае...С ръка на сърцето обаче мога да кажа, че хората в малкия град знаят как да живеят много по-пълноценно и здравословно. И не говоря за спорт и храна, като казвам здравословно. Говоря за по-ниски нива на стрес в следствие на ежедневен разход на енергия за "времеяди" като дълги и безсмислени застоявания в задръствания, от които следват недоспивания, поради по-ранното ставане; сготвена набързо вечеря, защото си се прибрал капнал от умора и бързаш да се наядеш и да си легнеш, без да се наслаждаваш на храната си, без да се наслаждаваш на почивката си, защото вечно бързаш; от това следва и претупване на родителството, защото нямаш време да поговориш с децата си за това как те се чувстват, от какво се вълнуват, какви са им страховете...толкова бързаш, че се сърдиш, когато близките ти те заговорят и не се интересуваш дали наистина са добре, а по-скоро провеждаш формални разговори с тях. Започваш да мислиш само за пари.Пари, пари, пари! Само сметки, ипотеки, извлечения по кредитни карти...Хм, и всичко това за какво? За да  живееш в големия град! Живот ли бе, да го опишеш! Дано не се е обидил някой!
Разбира се, че има и изключения! Разбира се, че и в малкия град имат сметки за плащане и проблеми за решаване! Но е много по-различно. Защото там имаш време да спреш и да чуеш мислите и истинските си желания. Забелязала съм, че и хората се  забавляват по много по-откровен и разпускащ начин в малкия град. В големия по-се внимава да не се изложим, нали ниво трябва да държим! И пак вместо да се веселим, на масата пак се говори за пари и за това кой колко изкарва.Вместо да пуснем светлината да струи от нас, ние се затваряме и не допускаме хората да разберат душите ни.
Истината е, че щастието си го държим в ръцете и зависи изцяло от нашите избори, които правим сега, които ще вземем в бъдеще и които сме взели в миналото си. Дали живееш в голям или малък град, в България или извън нея-за всеки е различно и всеки човек го правят щастлив различни неща. Има едно нещо...не, две са, които обединяват щастието на всички ни- Здравето и Любовта. Всички искаме да сме здрави и всички се нуждаем от любов. И ми става тъжно, когато от прекомерен стрес хората започват да се разболяват, започват да се карат по между си, и често и да озлобяват. Става ми тъжно, когато хора, имащи семейства и дом, дори хора с малки деца, които имат любов и не я пускат в сърцата си, казват, че се чувстват нещастни. Познавам хора, които ако не ги повишат в службата, за тях няма нищо друго значение...дори безценните усмивки на децата им, дори безценните моменти с тях! Днес е Първи юни-Международен ден на детето, и не веднъж станах свидетел на това как майки крещят на децата си. Един от случаите особено ме впечатли- майка викаше на детето си, защото не искало да се разхожда!!!
Опитвам се да не съдя, а да обърна внимание на това, че често забравяме кои сме. А именно-ние сме човеци и нищо човешко не ни е чуждо. Жалкото е, че май изкарваме повече негативното от човешката ни същност, вместо да струим Любов! Кажете честно-колко пъти на ден казвате на близките си, че ги обичате; колко пъти погледнахте небето, хоризонта, планината, дърветата, слънчевите лъчи, прокрадващи се между листата?.... Колко пъти погледнахте в огледалото и си казахте, че сте красиви, вместо да си търсите недостатъци? А благодарихте ли, че имате дом, семейство и храна на масата? Благодарихте ли за въздуха, който дишате; за това, че имате крака, ръце, очи....
Това е-веднъж осъзнали, че имате тези неща, вие ще имате всичко. Веднъж осъзнали това-държите щастието в ръцете си!
Поспрете за миг. Огледайте се. Всичко е по-красиво, нали? И ароматът на люляк и рози е тоооолкова приятен! А облаците са толкова красиви и всичките с различна форма. И ароматът на сутрешното кафе....тишината на утринта, разговор с приятел, усмивка, блокче шоколад...:)
Изпращам ви най-добрите си мисли, читатели и не забравяйте, че щастието го държим в ръцете си! Грижете се за него и го обичайте!

Коментари