Сравнението-деструктивен похват в отношенията ни

От известно време разсъждавам върху това как в обкръжението ми постоянно се обсъжда кой какво казал,кой какво отношение има към нещо си,кой как гледа децата си, кой какво си мислил, дори! Даааам...и аз се подавам често и дори съм понякога и инициатор на такива коментари, и след това се чувствам недобре. И ми става на гърлото едно такова гадно като след препушване. Но понеже все пак се стремя към положителни промени в същността си, често и успявам да не се подам на "изкушението" и оставам встрани от "интересните" оплаквания към лица, неприсъстващи активно в разговора и ми става добре:) Точно тогава,обаче егото ми залита в друга посока и си мисля колко вредно нещо е сравнението! От училище още започват да ни набиват в главите как ти ще влезеш в университет, ти-не; от теб ще стане човек, от теб- не; появяват се и първите модни различия в облеклото,обувките, а вече и в техниката-кой какво има, а оттам и родителите му с какви финанси разполагат....След това следва университета, където се набляга вече на това, че ако работиш това-ще печелиш еди колко си пари, ако работиш друго-толкова....Ставайки родители, децата се превръщат в състезатели, наблюдавани отстрани кой пръв ще проходи, кой пръв ще проговори, ще стане първи по успех в класа, ще надбяга съучениците във всичко, защото е вундеркинд е т.н. Често сравнението е и от сорта " Защо ревеш? Тук никой друг не плаче!" или " Изяш си всичко, виж Стефчо изяде две порции вече!", сякаш детето трябва да изчака всички останали деца да започнат да циврят, за да започне и то, защото майка му я е срам, че е привлякло вниманието, след като стадото си трае! Или това, че Стефчо се е натъпкал хубавичко е похвално? Правя уточнението, че не визирам конкретен Стефчо. Подчертавам, обаче че този вид сравнение действа деструктивно на самочувствието и мечтите на хората. Обръщам се към дамите- прекрасни сте! Престанете да си мислите колко корекции трябва да си направите, колко сте дебели или нещо подобно! Не спирайте да поддържате телата си красиви, но не забравяйте, че и душите ви имат нужда от добро отношение! Не забравяйте, че сте уникални и вие сте такива, каквито сте- приемете се! Заслужавате да знаете, че няма по-красиви от вас самите, защото вие сте самите вас:)
Сравнението ражда дразнение, егоцентризъм, понякога дори гняв. Сравнението омаловажава качествата на едната страна! Моето-твоето. Просто се заражда поредния спор-коя страна е права, коя крива. И сега, докато четете вероятно ще започнете да коментирате наум-че съм в грешка.Нужно е приемане на хорана около нас-такива каквито сме! Нужно е приемане на нас самите. Иначе ни повлича въртележката, в която всичко минава през - "Аз, аз, аз!....А ти постъпи по грешен начин!....Докато аз имам опит, знам...". Разбрах, че трябва да се обръщам и анализирам само моя живот, защото не ми е работа този на другите...защото, докато егото ми ме "лъже", че това кой какво е казал и направил е много важно за мен, пропускам деня на моя живот, а неговото време е безценно и сравняването с чуждия не е забавно! Вярвам, че и за вас-вашият живот е далеч по-интересен от този на другите....:)


Коментари