Пропускане към основното съдържание

За отношението към сърдитите и мрънкащи хора...

Веднъж ми се наложи да лежа месец и половина в болница. През цялото време слушах мрънкането на други пациенти,че храната била кофти,че мястото на абоката ги боляло,че не искали да им слагат инжекции,че им било писнало да лежат и така нататък...В същото време аз благодарях- че съм жива,че имам корем, крака и ръце, че съм тук...Тогава и започна моята трансформация. Преди това съм разсъждавала по темата на работното място-чудех се какво толкова не им харесва на моите колеги- някои не спираха да обясняват колко е скапано всичко, а като цяло заплатата не е лоша,  всички осигуровки са платени и не е като да ни е студено през зимата, както на продавача на вестници, например.Истината е, колкото и да е банална, че всеки прави деня си според възприятията си за него! Да, има и лоши моменти, но през повечето време сме добре-нахранени и облечени, а тези, които не са- често се държат по-добре от нас.Факта, че четете това- означава, че имате достъп до устройство с интернет....значи не сте зле, нали!Но това е само материалната част на нещата.
Отново с риск да стана банална-според мен на сърдитите хора им липсва любов. И то, не че я няма в живота им-просто не знаят как да я приемат, как да я усетят и оползотворят. Познавам мрънкащи хора, които насищат въздуха с напрежение и неприятно чувство. И да! Причината се крие и в детството-познавам и на някои от тях родителите и съм виждала как "раздават любовта си". В книгата си "Бъди щастлив човек, живей щастливо" на Таня Касабова-Христова се казва, че "сме жертви на жертви". И е точно така! Защо някои хора не искат да стъпват боси по тревата-за да не се изцапат! Ами ще се измият! Въпросът е, че с мрънкане си пропускаме живота-не спираме пред цъфналите пролетни дръвчета, защото нямаме време; мразим понеделника, без да се замисляме,че щом имаме работа-ще сме нахранени; мрънкаме заради това,че има опашка в магазина; мрънкаме заради това, че сме преяли по празниците, докато има хора, които умират от глад; че ни е студено, докато има хора, спящи на улицата на минус десет градуса....Даааааа!
Преди време в страницата ми Фабрика за мечти във Фейсбук написах, че като си общувам със сърдити хора ставам по-усмихната! Не, не съм енергиен вампир! Просто знам, че щастието се крие в това ,че си жив и здрав; че виждаш красиви неща; че обичаш и си обичан; че се събуждаш сутрин до любимите същества; че си лягаш  вечер с чиста съвест; че имаш уютен дом....парче пица, блокче шоколад, хубава книга, музика и какво ли още не! Въобще целият живот  е изпъстрен!
А за лошото-чисти се със светлина и любов!
Мир в душите, любов в сърцата и светлина в умовете, мили читатели!
Божана Петрова

Коментари

Популярни публикации от този блог

Портокалов пай без блат и глутен

Този портокалов пай е божествен! Мнооооого вкусен, ви казвам. И много лесен. Идеята за него взех от фейсбук страницата - Tasty Gluten Free Cooking.

Необходими продукти:

2 портокала; 3 яйца; 1 чаена чаша оризово брашно; 1 течна ванилия; 2 супени лъжици кокосово масло; ½ чаена чаша подсладител. Аз използвах кафява захар.



Обелвате портокалите и ги слагате да омекнат на пара. Когато са готови, ги пасирате. Добавяте към пюрето от портокали, разбити три яйца, оризовото брашно,кокосовото масло,ванилията и избрания подсладител. Отново пасирате до еднородна смес и изсипвате в подходящ за целта съд за печене. Аз пекох в застлана с хартия за печене керамична форма, на средна решетка, на 180° до медна коричка. Около 40 минути.

Това е. Имате чудесен ароматен портокалов сладкиш.


Картофени мъфини

Тези чудни картофени кексчета са разбира се лесни и бързи за приготвяне, а освен това са и много подходящи за обяд, когато сме навън, за училищна или офис кутия.
Необходими продукти за 20-на бройки:
5-6 средно големи картофа; шепа нарязан салам; 3 яйца; ⅓ чаена чаша царевично брашно; 50 гр.краве масло; 50 гр.сирене; подправки  според вкуса.
Първото нещо, което трябва да направите е да сварите картофите и да ги намачкате след това на пюре. Овкусявате с подправки, които харесвате. Добавяте яйцата, маслото, сиренето и брашното и обърквате до хомогенна смес. Може да замените сиренето с извара или друг вид. Брашното - също, но аз предпочитам безглутеново и за това използвах царевично.



Изсипвате сместта във формички за мъфини и печете загрята фурна на 200° до златист загар.




Безглутенови лимонови мъфини

За мен това са най-вкусните мъфини, които някога съм опитвала! Много деликатни и пухкави отвътре. С аромат на лимон и ванилия, толкова уютни - иска ти се хем да ги ядеш,хем само да ги гледаш. Текстурата е като памук,а вкусът - завладяващ. Без глутен. Без захар.

Необходими продукти за 20 броя лимонови мъфина: 1 и ½ чаена чаша оризово брашно; ½ пакетче бакпулвер; кората и сокът на един лимон; 1 течна ванилия; 2 яйца; 100 гр.меко краве или кокосово масло; ½  чаена чаша разстопен мед; шепа стафиди.
Всичко както винаги е лесно и бързо. Смесвате брашното и бакпулвера. В отделна купа разбивате яйцата с меда и маслото. Обърквате всички съставки  заедно с ванилията и лимоновия сок и настъргана кора. Изсипвате в подходящи за мъфини формички. Печете на 180° на средна решетка докато кексчетата не се разпукат. Ако искате ги проверете с клечка за зъби, ако е суха - са готови. Стафидите ги сложих върху всяко по отделно да потънат, но вие може и да ги объркате в сместта.
Ами това е! Аз сега си мисля как искам да…