За отношението към сърдитите и мрънкащи хора...

Веднъж ми се наложи да лежа месец и половина в болница. През цялото време слушах мрънкането на други пациенти,че храната била кофти,че мястото на абоката ги боляло,че не искали да им слагат инжекции,че им било писнало да лежат и така нататък...В същото време аз благодарях- че съм жива,че имам корем, крака и ръце, че съм тук...Тогава и започна моята трансформация. Преди това съм разсъждавала по темата на работното място-чудех се какво толкова не им харесва на моите колеги- някои не спираха да обясняват колко е скапано всичко, а като цяло заплатата не е лоша,  всички осигуровки са платени и не е като да ни е студено през зимата, както на продавача на вестници, например.Истината е, колкото и да е банална, че всеки прави деня си според възприятията си за него! Да, има и лоши моменти, но през повечето време сме добре-нахранени и облечени, а тези, които не са- често се държат по-добре от нас.Факта, че четете това- означава, че имате достъп до устройство с интернет....значи не сте зле, нали!Но това е само материалната част на нещата.
Отново с риск да стана банална-според мен на сърдитите хора им липсва любов. И то, не че я няма в живота им-просто не знаят как да я приемат, как да я усетят и оползотворят. Познавам мрънкащи хора, които насищат въздуха с напрежение и неприятно чувство. И да! Причината се крие и в детството-познавам и на някои от тях родителите и съм виждала как "раздават любовта си". В книгата си "Бъди щастлив човек, живей щастливо" на Таня Касабова-Христова се казва, че "сме жертви на жертви". И е точно така! Защо някои хора не искат да стъпват боси по тревата-за да не се изцапат! Ами ще се измият! Въпросът е, че с мрънкане си пропускаме живота-не спираме пред цъфналите пролетни дръвчета, защото нямаме време; мразим понеделника, без да се замисляме,че щом имаме работа-ще сме нахранени; мрънкаме заради това,че има опашка в магазина; мрънкаме заради това, че сме преяли по празниците, докато има хора, които умират от глад; че ни е студено, докато има хора, спящи на улицата на минус десет градуса....Даааааа!
Преди време в страницата ми Фабрика за мечти във Фейсбук написах, че като си общувам със сърдити хора ставам по-усмихната! Не, не съм енергиен вампир! Просто знам, че щастието се крие в това ,че си жив и здрав; че виждаш красиви неща; че обичаш и си обичан; че се събуждаш сутрин до любимите същества; че си лягаш  вечер с чиста съвест; че имаш уютен дом....парче пица, блокче шоколад, хубава книга, музика и какво ли още не! Въобще целият живот  е изпъстрен!
А за лошото-чисти се със светлина и любов!
Мир в душите, любов в сърцата и светлина в умовете, мили читатели!
Божана Петрова

Коментари