Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от 2014

Игнажден и колачета:)

Всяка година на 20-ти декември, Православната църква почита паметта на Св. Игнатий Богоносец.
Апостолите на Христос веднъж спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал:
"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема" (Матея 18:2-5).
Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил ученик на св. Йоан Богослов. Той е бил вторият по ред епископ на Антиохийската църква. През целия си живот служил на Христовата вяра и разпространявал сред християните идеята за единодушие и любов, както и да се пазят от лъжеучители. Император Траян организирал гонения срещу него и християните. Игнатий умира мъченически показно нападнат и разкъсан от лъвове,108 г.сл.Хр.
Вярва се, че на този ден са започнали родилните мъки на Богородица. С този ден запо…

Промяната...често е хубаво нещо:)

За всеки човек промяната е различна. Когато е положителна, тя е освежаваща. Когато промяната е в името на щастието, тя е наложителна.Защото без нея, човек започва да води "чужд" живот, да постъпва по "чуждия" начин и да са му отправна точка "чужди" мисли.  И често, промяната идва сама. Тогава, когато трябва. Защото, за да се сбъдват мечтите, е нужно движение. А тъпченето на едно място не задвижва реализацията им.
Днес ме вдъхновиха двама души дали живот на промяната.
Промяната...често е хубаво нещо:-)
Мир в душите, светлина в умовете и любов в сърцата!
Жани

Вдъхновения - част III

*В неделя сутрин светът е особено тих и красив...завесите на прозорците са спуснати; някой гледа телевизия с намален звук или чете книга, докато другите вкъщи спят; майка прави закуска за своите деца; мъж гледа любимата си, докато спи и гали лицето и; някой се качва в колата си с приятели, за да отидат извън града на разходка; от кухнята се носи приятна миризма на току що сварено кафе....АХ, КАК СИ МЕЧТАЯ ВСЕКИ ЧОВЕК ДА ИМА ТАКАВА СУТРИН И НИКОЙ ДА НЕ Е  БЕЗ ДОМ!
* Тази сутрин ми се спи...но не съжалявам, че снощи си легнах късно и не спирам да се усмихвам, защото станах свидетел как от една мечта е последвала друга, която от своя страна ще доведе до раждането и сбъдването на нови... Любовта е движеща сила и всяка мечта се зарежда с любов!
* Би трябвало всеки човек да има душа, нали така? Едва ли Бог би пропуснал някого....аз обаче срещам понякога хора, чиято душа не я усещам...незнам, може би не я пускат да види и усети света, може би се крият от нещо...Незнам. Знам само, че ако душ…

Вдъхновения - част II

* В петък е лесно, лежерно и щастливо...но в понеделник за повечето хора не е. Аз ви пожелавам щастлив понеделник, МЕЧТАТЕЛИ, напомняйки ви, че щом имате работа, значи сте добре, а щом сте се събудили в новия ден, значи сте живи!
Прекрасно Начало, Здраве и Любов!
* Април. Как прекрасно звучи! Какъв приказен месец само! С толкова много разцъфнали дръвчета и толкова уханни цветове!
Нека да благодарим на Март, че беше с нас, мили МЕЧТАТЕЛИ! Да му благодарим, че го има и че ни донесе Пролетта!
А с Април идват и новите МЕЧТИ! Не го пропускайте! Не пропускайте да се насладите на всеки миг! На всеки слънчев лъч, на всеки повей, на всяко ухание! Живейте с радостта! Живейте с Април, мили МЕЧТАТЕЛИ!
* Забелязала съм, че когато си общувам с намръщени хора, самата аз ставам по-усмихната.....така усещам, че не искам да стана като тях - затворена и невиждаща красотата. Да, понякога и аз виждам грозотията, но както казва Дънов- по-добре да гледаме само красиви неща!
Бягайте от лошотията и грозното, …

Вдъхновения

*Понякога имам усещането, че всеки момент ще се случи нещо хубаво...Вероятно в такъв момент човек осъзнава, че е щастлив. В такъв момент, знам, че макар и неосвободена от чужди влияния, съм останала вярна на себе си. Всъщност само, когато усещам нещата по моя си начин, тогава чувствам тази положителна нагласа! Това е...твърде много мнения, твърде много изказвания могат да наместят чужди мисли в умовете ни. Усещанията обаче, са продиктувани винаги от сърцето!
*Аз съм човек, който винаги е празнувал самото очакване, че ще се случи нещо хубаво. Даже си спомням точно какво съм правила ден преди миналата Нова година, ден преди рождения ми ден, ден преди сватбения ми ден, ден преди Великден. Такава съм си! За мен е празник всеки ден, защото така си го създава съзнанието ми.
За мен Коледа започва на първи декември. Всеки ден от тогава до 25-ти си правя по един коледен ритуал-украсявам, готвя нещо типично зимно, правя си коледно капучино, гледам коледни филми, чета коледни книги... Обичам Ко…

Моят бряг

Моят брягНад града се сипе
Тихият сняг
А в сънищата ми
Морето ме обгръща!
И там ме чака
моят бряг
Всяка нощ във
лятото ме връща!Моят бряг
е този на мечтите
Влюбена съм
безвъзвратно аз!
Какво пък толкова-
Морски са ми дните,
брегът зове ме всеки час!И снегът се сипе
от небето,
а брегът живее в мен.
Той остана ми
в сърцето,
и нощта ми с него
става ден!Божана Петрова

За позитивното мислене

Аз съм позитивно мислещ човек и винаги съм вярвала, че именно това ме кара да вървя нагоре. Не, не летя в облаците! И не, не обичам всички! Старая се да не си общувам с хора, които не харесвам, а с тези, които все пак се налага, търся доброто в тях и се "хващам" за него. Казват ми, че съм усмихната и излъчвам светлина, и на мен ми харесва да съм такава. За силата на мисълта, която притежаваме, съм се убедила практически, но при условие, че желанието, към което е насочена извира от сърцето ти и силно вярваш, че Господ е с теб. За материални придобивки не се моля. За мен е грешно. Вярвам, че имаш това, което си привлякъл. Разбира се, трябва да се работи. И никога да не крадеш. Под каквато и да била форма. Защото след това, Животът ще краде от теб. Карма го наречете, ако искате...
Наскоро четох едно интервю с псилога Д-р Пламен Димитров, в което се говори, че позитивното мислене замъглява реалната преценка на хората и ги невротизира. Линка към интервюто, ето тук: http://www.24c…

За това как духовенството и парите не трябва да имат съприкосновение

"Препятствията, изпитанията и мъките по пътя на Йога могат да бъдат отстранени в голяма степен с помощта на Гуру. ( Сричката гу означава "тъмнина", а ру- " светлина". Само този е Гуру, който отстранява тъмнината и донася просветление.....Той не е обикновен водач. Той е духовен учител, който учи на начин на живот, а не просто как да си изкарва препитанието. Той предава знание на Духа и този, който приема подобно знание, е шишя, ученик.)
...Гуру е лишен от егоизъм. Той предано води своя шишя към крайната цел без всякаква съблазън за слава и печалба."
Б.К.С. Айенгар
Това твърдение е описано от човек, посветил живота си на Йога. Беллур Кришнамачар Саундарараджа Айенгар е роден през 1918 г. в Индия и умира през 2014 г. Бил е болнав още в ранна детска възраст и за да подобри здравето си започва да се занимава активно с хатха йога на 16 години. Книгата му Светлина върху йога е може би най-обстойния труд  за системата Йога след Сутрите на Патанджали.
Макар и да н…

Винен кебап в зимната вечер

Като замирише на задушено и вино, когато навън е мрачно в пет следобед и без да има сняг и да не е настъпил декември все още, а навън въздухът да " щипе" и да искаш да се прибереш на топло, значи зимата е дошла:) А какво по-подходящо от винен кебап за вечеря и чаша отлежало червено вино, разбира се:)
Необходими продукти за винения кебап:
- 500 гр. телешко или свинско месо;
- 500 гр. доматено пюре;
- 1 с.л. олио;
- 50 гр.краве масло;
- 3 ч.л. нишесте;
- 2 моркова;
- 1 глава лук;
- 1/2 чаша червено вино;
- 1 ч.ч.ориз
- сол, черен пипер, дафинов лист,бахар

Правя и следните уточнения:
Когато готвите телешко, е хубаво да си го приготвите от предишната вечер. Аз правя така: наразвам го и го начуквам. След това го слагам в съд пълен с прясно мляко и го обърквам със счукан бахар и черен пипер. Престоява в хладилника една нощ  и на сутринта месото е готово за готвене.
Относно необходимото за кебапа червено вино, съм сложила половината на чашата, която е на снимката.
И така, нарязвате…

Фрикасе и календарчета в неделя

Днес си купих календарчета! От онези мъничките, които си ги носехме в портмонетата. От онова време, когато нямаше мултифункционални смартфони и електронни книги. Обичам да се връщам назад към корените, назад към истинските немодерни неща.
Купих си и женско списание-разстоварващо и пълно с безсмислици, но пък толкова свежо. Преди чаках определени дати в месеца, за да си купя определени издания и толкова се вълнувах:) Ставах сутрин и си казвах " О, днес е 15-ти! Задължително да мина покрай будката с вестници преди работа!". Взимах усмихната списанието и през обедната почивка с колежките разглеждахме, четяхме, коментирахме:) Представяте ли си каква емоция-само от едно списание! А сега всичко четем в нета. Харесват ми технологиите, трудно не си поглеждам телефона за повече от час, но простите неща като хартиена книга, календарче или списание за мен правят денят ти далеч по-усмихнат отколкото, ако са на екрана.
Преди няколко дни разбрах и че вегетарианството не е за мен. През ця…

Постни питки по случай празника на Св.Екатерина

На 24-ти ноември, Православната Църква почита Света Великомъченица Екатерина-покровителка на здравето и семейното огнище. По случая, сутрин жените омесват седем или девет питки, които раздават на децата и с тях се пресича пътя на болестите към дома.
Време на пост е и въпреки, че не го спазвам в момента ( макар че близо месец се докосвах до вегетарианството;), питките ги направих без животински продукти.
Необходими продукти:
- 500 гр. пшенично брашно;
- 300 мл.хладка питейна вода;
- 1 пакетче бакпулвер;
- 1 ч.л. захар;
- 1 ч.л. сода;
- 1 ч.л. сол;
- 2 с.л. оцет
Пресявате брашното и бакпулвера. Отделно в друг съд сипвате оцета и към него прибавяте содата, захарта и солта. Разбърквате  и заедно с водата смесвате всичко с брашното и бакпулвера. Омесвате хубаво тесто. Оставяте го да втаса за около час на топло. Разделяте на равни седем или девет части и си оформяте красиви малки питки.
Печете около половин час в умерена фурна. Аз ги пекох на около 150 градуса. Когато ги извадите, намажете …

Истината е някъде там

Ще чуете много мнения,ще ви казват много неща, ще ви блазнят с обещания и сигурност, че ако следвате нечий път гарантирано ще отидете в рая. Всъщност вече не е модерно да се ходи там:) Вече е модерно да си духовно извисен и няма нищо лошо в това...стига да не си плащаш за "услугата".
Аз чета Дънов и се интересувам от йога. Знам, че ако четеш чиклит и се забавляваш от време на време с вино и жива музика, това не те прави лош човек. Знам, че има време и място за всичко. Знам и че колкото повече се интересувам, толкова по-малко знам!
Навсякъде семинари, уъркшопове и практики как да бъдем щастливи. Продава ни се "знанието" за щастието срещу 50, 100, 200 лв...."Отключват" енергиите ни срещу определена сума! Казват ни, че ни обичат без да ни познават! Не ме разбирайте погрешно-от всичко в този свят, най-искрено вярвам в Любовта! В Любовта към семейството, близките, животните, природата, това, което правиш! Но не вярвам, че за да ти "отключат" Любовта…

Вкусна червена крем супа

Супата направо си отива към розовия цвят:) Досега винаги ми е била любима тиквенат, но откакто вкусих тази от цвекло, последната води класацията:)
Какво ви трябва:
- 1 голяма глава цвекло;
- 2 картофа;
- 50 гр. краве масло/кокосово масло;
- 1 литър питейна вода;
- сол на вкус.
Първо измивате и обелвате цвеклото. Нарязвате го на едри парчета и го слагате да се свари. При мен това стана много бавно. Някъде около два часа, като се налагаше да доливам вода. Трябва да се размекне добре.
Когато вече е готово, добавяте обелените и нарязани също на едро картофи да се сварят. След 10-на минути са готови.
Изливате внимателно водата от тенджерата в друг съд. Може да ползвате нея или да си сварите един литър друга в кана за преваряване. Слагате маслото при зеленчуците и ги оставяте да се задушат на тих огън за 5 минути. Махате тенджерата от котлона и го изключвате. Започвате да пасирате внимателно, като бавно доливате горещата вода. Количеството вода е в зависимост от предпочитанията ви за гъстот…

Зелен ориз с трицветна салата

В този хубав есенен ден, реших да приготвя за хапване ориз с лапад и салата с цвекло, ряпа и моркови. Яденето е идеално за хора, които постят и вегетарианци. Леко е, но и засищащо.
Необходими продукти за ориза:
- 2 чаени чаши ориз;
- 1 връзка лапад;
- 1 връзка магданоз;
- щипка джоджен;
- 2 супени лъжици олио за готвене;
- питейна вода;
- сол на вкус.
Измивате,изчиствате и нарязвате на лентички лапада. Аз го чистя, както ми е казала мама:) Сгъвам всяко листо по дължина и изразвам дръжките. Измивате и нарязвате и магданоза, който заедно с лапада и две супени лъжици слънчогледово олио го слагате да се задуши в тенджера на средносилна степен на котлона за около 10 минути като разбърквате от време на време, за да не загори. След това слагате и ориза заедно с щипка джоджен и посолявате. Когато варя ориз с съотношението ориз/вода е 1 към 3, т.е. за две чаши ориз ще ви трябват 6 чаши вода. Все пак зависи и от това дали искате яденето ви да има сос и дали предпочитате ориза да е по-размекнат.…

Крем супичка от карфиол и броколи

Този път ще ви запозная с много лесната крем супичка от карфиол и броколи. Идеална е за лека вечеря или обяд със свежа салата по ваш вкус.
Необходими продукти:
- 1 средноголям карфиол;
- 1 средноголямо броколи;
- 50 гр.краве масло или растително по ваш избор;
- 1 литър гореща питейна вода;
- сол, риган и мащерка.
Измивате, начупвате и слагате в тенджера с вода да се сварят зеленчуците. След като омекнат, изливате водата внимателно в друг съд или мивката, намалявате силата на котлона наполовина и връщате тенджерата с продуктите да се задушат заедно с маслото/олиото и по една щипка от изброените подправки. По желание може да се добави и ситно нарязан чесън.
През това време загрявате около литър вода/може да ползвате и тази от варенето. Лично аз не я ползвам, а докато се задушават зеленчуците, пускам да заври нова в каната за преваряване.
Разбърквате. Изсипвате толкова вода в зависимост от това колко гъста желаете да е вашата супа. 
Приятен апетит!

Ароматен ориз със зеленчуци, гъби и зелени подправки

Днес ми се прияде ориз със зеленчуци:) Не че има голяма философия в това ядене, но се поразрових в нета да разгледам вариации и попаднах на една рецепта за ориз със зеленчуци в глинен съд в сайта stefibozhilova.com. Аз реших да ползвам йенска тенджера и си дооформих ястието спрямо моя си вкус;) Това хапване е подходящо за вегетариянци,хора, които постят или просто искат да хапнат нещо лекичко.
Необходими продукти:
- 2 средноголеми тиквички;
- 3-4 моркова;
- шепа печурки;
- 2-3 стръка пресен лук;
- 1 червена чушка;
- 1 зелена чушка;
- шепа маслини без костилка;
- 1/2 чаена чаша ориз;
- олио за поръсване;
- розмарин, риган, мащерка, сол;
- вода.
Нарязвате зеленчуците и ги изсипвате в йенския съд. Прибавяте ориза, маслинките и подправките и разбърквате добре. Сол сложих съвсем мъничко:) Слагате вода колкото да покрие всичко равномерно, поръсвате с няколко капки олио и похлупвате с капака на съда. Когато готвите в йенска тенджера, включвате фурната след като сте сложили съда в нея. На моя…

Крем супа от тиквички и джинджифил

Голям любител съм на крем супите. И най-вече на тези от тиква. Днес обаче съм на вълна тиквички и джинджифил. Всъщност джинджифила в тази рецепта е колкото нокът, но аромата, който се носи от тенджерата е невероятно свеж:)
Започвам да публикувам рецепти без месо. Макар че вкъщи 3/4 от живущите настояват да им го готвя, за себе си смятам да го спра. Съображенията ми в друг пост ще бъдат публикувани. Наясно съм, че от мотивите ми следва и да спра млечните продукти, но това за сега не се случва и продължавам да ги консумирам....кой знае за в бъдеще:) Човек преминава през различни трансформации.
Ето и рецептата.
Необходими продукти:
-3 средноголеми тиквички;
-2 средноголеми картофа;
-малко парченце настърган джинджифил;
- 50 гр. краве масло/алтернатива е растително масло по избор;
- по една щипка индийско орехче и куркума. Мислих си и за кардамон, но не намерих в шкафа с подправки:(
Обелвате и нарязвате на едри парчета тиквичките и картофите. Слагате ги заедно с почистения и настърган д…

Какво се случва с хората?

Всеки има своята истина! По темата бях писала в друг пост, но явно много ми занимава съзнанието и дава поле за разсмисъл...
Представете си следното: дълго време не ви се обажда приятел, с когото се имате за близки. Мислите си "Явно е, че не се интересува от мен! Има си живот и си го гледа...", или "Ужас! Нещо лошо му се е случило!". Ако изключим това, че нещо лошо му се е случило и човекът е жив и здрав, остава първия вариант. Да, наистина! Човекът си има живот и си го гледа! Но това не означава непременно, че не се интересува от вас. Всеки има своята гледна точка, своите истини, своите задължения, своите проблеми, своите радости, своя си живот. И да, освен за семейството ви, най-често света не се върти около вас! И ако не вдигнете телефона или не отидете при съответния приятел да го потърсите, вие изпадате в същата позиция на "незаинтересования".
Следваща ситуация: болен сте и се чувате с майка си. Не и казвате, обаче за състоянието си и водите тема в др…

Двуцветна крем супа

Ето я и обещаната рецепта за двуцветна крем супа. Всъщност това са две супи в една чиния. Аз направих една червена и една зелена. 
Необходими продукти за червената супа:
- 2 глави цвекло;
- 50 гр.краве масло;
- питейна вода за варене  + 0.5 л.гореща вода за доливане;
- сол на вкус
Необходими продукти за зелената супа:
- 1 глава броколи,
- 1 тиквичка;
- 1/2 кафяна лъжичка чесън на прах;
- 50 гр.краве масло;
- питейна вода за варене  + 0.5 л.гореща вода за доливане;
- сол на вкус
Двете крем супи приготвяте по аналогичен начин, както винаги съм описвала досега. Ето една примерна подготовка, която ще видите, като кликнете върху текста с различен цвят : примерна рецепта за крем супа.
Съответно при зелената ще добавите чесън на прах, а защо не - една две нарязани скилидки. При приготвянето на червената крем супа имайте в предвид, че цвеклото се вари много дълго, докато омекне. Аз го сварих за два часа и половина от предишната вечер, за да не настане бунт на обяд от чакането.
Направих супи…

Тортила - пица за вечеря:)

За мен по-важна кауза от тази да правя семейството си щастливо, няма. А като видя вкъщи как всички с радост чакат да станат готови моите творения в кухнята, няма как да не обичам готвенето!
Тази рецепта нямаше как да не се сътвори. В хладилника имах тортили, на които заплашително им свършваше срока на годност, а четвърта поредна вечеря завиване и развиване, приготвяне, пълнене и сипване на поредното количество зеленчуци, месо и подправки ми се стори вече не-толкова привлекателна идея.
Попаднах на една статия на Лорейн Паскал именно за тортили-пици, но аз реших да опростя нещата според вкуса вкъщи. Ето я оригиналната рецепта: http://www.lorrainepascale.com/news/2014/09/29/simple-tortilla-pizza-bites/6198
Моята интерпретация.
Необходими продукти за четири порции:
- 4 бр. тортили;
- 4 бр. печени чушки;
- 4 бр. домати;
- 50 гр. разстопено масло;
- 200 гр. изчистени маслини;
- една глава и половина нарязан на кръгчета стар лук;
- натрошено сирене за поръсване;
- настърган кашкавал за поръ…

За да си добре ти, първо трябва да съм добре аз!

За да си добре ти, първо трябва да съм добре аз! Сигурно ви звучи егоистично. Да, ама не е така. Замислете се, например колко често виждате майка да крещи на детето си, защото я е ядосало за на пръв поглед с незначително нещо, като това че е разляло чаша с вода, или че й ходи в краката? Обикновено вариантите за реакция, най-често на ум, са два: казвате си "Тая нормална, ли е? Какво се е разкрещяла?" или "Това дете е много досадно! Как може така да тормози майка си?". Разбира се, можем да си предполагаме до безкрай. Замисля ли, ли сте се, обаче, че жената най-вероятно е под стрес от това, че отглежда сама детето си, не си доспива и я чакат куп задължения вкъщи.... а може би има проблеми със съпруга си или в работата си, може би някой от семейството е болен... Предположения, както казах може да има много, и докато само си гадаем, ние се превръщаме в съдници, което освен че не ни е работа, е и на сляпо и често неотговарящо на действителността. Относно това кой какъв е…

За това как слагаме етикети на всичко и всички

От около седмица си мисля как помежду си постоянно обсъждаме кой какво казал, кой какво направил...и оттам кой какъв е, добър ли е, лош ли е, глупав ли е, умен ли е, беден ли е, богат ли е...и изобщо всичко за всеки, което по принцип "не ни влиза в работата", но " според мен не се прави така; не постъпва правилно; не си гледа децата добре" и т.н. Говорим за хора, които са ни близки и имаме някаква идея за тях и поведението им. Това обсъждане обикновено не е положително. Свикнали сме да се сравняваме по между си, да изтъкваме нечий качества, да изтъкваме нас си колко сме добри...всичко това не действа добре на човешките взаимоотношения. Създава се напрежение и въобще относно сравнението-съм отделила отделна статия в блога. Но когато започнем да категоризираме хора, които реално не познаваме, тогава отровата се разпростира и започва да ни яде, и същата тази отрова я предаваме на човека, с когото правим съответното обсъждане, той на човека, с когото си говори след нас…

Обичате ли себе си?

Признайте пред себе си-обичате ли се? Обичате ли телата си? Обичате ли душите си? Харесвате ли се? Ако отговорът ви е "не" дори и на един от въпросите, си задайте следващият - "Защо?". Не се харесвате, защото някой ви е казал, че не сте достатъчно добри за измислените норми за красота от обществото. Не харесваме телата си,защото някой ни е казал, че сме дебели, имаме целулит и стрии? И като казвам " някой ни е казал" имам предвид рекламите, филмите, музикалните клипове и списанията, които "набиват" в главите на жените, че не са хубави. Постоянното афиширане, че някоя " гранд" дама се е възстановила за минути след раждането, или че еди-коя си "звезда" е свалила 20 килограма само за два месеца, само влошават самочувствието на хората. Разбира се, ако обръщаш внимание...Аз обръщам внимание до толкова, до колкото смятам, че е вредно за хората. Дали се гневя спрямо това как аз се възприемам? Напротив, приемам се и се обичам такава,…

За щастието, което държим в ръцете си...

В началото живеех в голям град, после в малък...в момента отново живея в големия град..за по-нататък ли, Бог знае...С ръка на сърцето обаче мога да кажа, че хората в малкия град знаят как да живеят много по-пълноценно и здравословно. И не говоря за спорт и храна, като казвам здравословно. Говоря за по-ниски нива на стрес в следствие на ежедневен разход на енергия за "времеяди" като дълги и безсмислени застоявания в задръствания, от които следват недоспивания, поради по-ранното ставане; сготвена набързо вечеря, защото си се прибрал капнал от умора и бързаш да се наядеш и да си легнеш, без да се наслаждаваш на храната си, без да се наслаждаваш на почивката си, защото вечно бързаш; от това следва и претупване на родителството, защото нямаш време да поговориш с децата си за това как те се чувстват, от какво се вълнуват, какви са им страховете...толкова бързаш, че се сърдиш, когато близките ти те заговорят и не се интересуваш дали наистина са добре, а по-скоро провеждаш формални …

За чуждите мисли в нашите глави

В книгата си " Бъди щастлив човек, живей щастливо", Таня Касабова-Христова едно  от нещата, на които обръща внимание, е че често си мислим, че дадени неща са добри за нас, само защото за нашата приятелка са добри; че често взимаме решения под влияние на някой друг, без да сме убедени, че това е "нашето". Няма нищо лошо да искаме съвет или да черпим опит от близките си, но никога не трябва да забравяме, че това е собствения ни живот и никой по-добре от нас не знае какво е щастието, за което копнеем. Книгата много ме вдъхнови. Прочетете я!
Та си мисля как от няколко седмици насам по радиото пускат реклама на накакъв антицелулитен крем и масово жените се юрват да купуват такъв вид козметика с наближаването на лятото, защото "отвън" им се вкарват мисли, че не са достатъчно красиви, имат куп несъвършенства и имат нужда от "подобряване". А дали наистина имат такава нужда? Всички жени имаме целулит. Бебетата се раждат с него! Но комерсиализмът ни залив…

За по детски чистите мечти

Като малка обичах да записвам песни от радиото. " Хитачи"- то постоянно беше заредено с касетка с натиснати копчета "пауза" и " рек".Стоях до късно и записвах любими парчета от различни предавания по радиостанциите. Обаждах се и си поръчвах песни, които исках да запиша. Докато си пишех домашните, също музиката не спираше да се чува от тонколоните. Предпочитах да си стоя вкъщи и да слушам песните си, вместо да съм навън със съучениците си. Спомням си дори, че на една Нова година изчаках да стане полунощ, поздравих се с нашите и се затворих в стаята си-цяла нощ слушах различни предавания, по които се обаждаха хора да се поздравяват и си поръчваха песни. Настроението ми беше страхотно! И не, не бях самотна:) Била съм на 12-13 години тогава...
Понякога канех приятелки вкъщи да слушаме новите ми касетки. А аз слушах всичко! Музиката ме прави до ден днешен щастлива! Дори, когато съм тъжна-има определени парчета, които ми влизат в душата! За всяко състояние на д…

Сравнението-деструктивен похват в отношенията ни

От известно време разсъждавам върху това как в обкръжението ми постоянно се обсъжда кой какво казал,кой какво отношение има към нещо си,кой как гледа децата си, кой какво си мислил, дори! Даааам...и аз се подавам често и дори съм понякога и инициатор на такива коментари, и след това се чувствам недобре. И ми става на гърлото едно такова гадно като след препушване. Но понеже все пак се стремя към положителни промени в същността си, често и успявам да не се подам на "изкушението" и оставам встрани от "интересните" оплаквания към лица, неприсъстващи активно в разговора и ми става добре:) Точно тогава,обаче егото ми залита в друга посока и си мисля колко вредно нещо е сравнението! От училище още започват да ни набиват в главите как ти ще влезеш в университет, ти-не; от теб ще стане човек, от теб- не; появяват се и първите модни различия в облеклото,обувките, а вече и в техниката-кой какво има, а оттам и родителите му с какви финанси разполагат....След това следва униве…

Светът отчаяно се нуждае от слънчево настроение:)

Преди няколко години се запознах с най-слънчевата жена. В началото я отбягвах,  а тя все настояваше да се виждаме. Чудех се какво толкова се е нахилила. А аз бях цупла! Казвах си "Що не ме остави намира?"....Но светлината винаги изчиства мрака и аз лека полека започнах да подавам. Сега сме най-добри приятелки и въпреки, че живеем далеч една от друга, се зареждаме с позитивизъм и от разстояние! Сега мъжът ми казва, че аз съм най-слънчевата жена!
Моята приятелка ме промени и подобри, и откакто я познавам виждам света с други очи!
Та, както съм написала в заглавието-хората отчаяно се нуждаят от слънчево настроение! Обръщам се към родителите-погледнете децата си-те са най-съвършените творения и заслужават само любов! Нима тежкия работен ден е причина да си изкарате гнева върху тях? Не им крещете! Те са дошли на този свят само, за да ги обичате!
Радвайте се на живота! Благодарете, че сте здрави и се усмихвайте! Не позволявайте на мрака да обгърне съзнанието ви! Вдишайте аромата н…

За съботно-неделните чудни закусчици:)

Много обичам палачинки! Че кой не ги обича! Особено с мед и орехи...или с кашкавалче:) Мммммм....
Но у нас се става рано независимо от деня и няма кой да ме чака да се суетя над тигана два часа:) Така че, докато търсех вчера в нета идеи за не много мазна, вредна, но пък вкусна закуска попаднах на рецепта за немска палачинка в блога на luluto  и я приготвих точно по описания там начин....е почти де:) Там рецептата е за две тави. Аз имам четири- едната е ОК, втората е пълна с храна, третата не влиза във фурната, а за четвъртата така и не се сетих:)  Та, нали съм си лакомийка викам си " Ще си направя пълната доза, пък каквото не се побере ще разливам, където намеря:)....
Рецептата:
-6 яйца
-350 мл. прясно мляко
-1 и 1/2 ч.ч. брашно
- 3 супени лъжици захар
- щипка сол
-ванилия
-75 гр. краве масло
Яйцата се разбиват със захарта. Аз сложих 2 лъжици, вместо 3.Добавя се млякото, солта и ванилията. Относно ванилията-аз използвах една течна есенция и ми стана едно хубаво от чудния аромат, но сигурно…

За мен

Здравейте и добре дошли в моя блог! Казвам се Божана Петрова, но често се подписвам като Жани Петрова. Не че не си харесвам името - напротив, прекрасно е! Просто с годините свикнах да ми казват Жани и така си остана в моето съзнание, че съм Жани:)
Блога, който водя отразява голяма част от мен - тук пиша за нещата от живота, които в моя случай формират щастието.Тук публикувам моите си истини - за любовта, която е движеща сила за мен; здравословни и бързи рецепти; тук е мястото, където съм се опитала да събера повечето православни празници, които се честват в България и свързаните с тях народни традиции. Отделям място и за духовни си вдъхновения. От всичко, което съм прочела и осмислила, най-близки до моята душевност са истините, предадени ни от изначалното Християнство и мъдростта на толтеките.
Най - често пиша за моите си вдъхновения. Едно от тях ми е домашния уют. За това тук ще откриете вкусни и лесни рецепти, ревюта на книги и йога практики, които може да правите вкъщи.




В моя бл…